|
Тема |
Re: Притча за Бог и бръснаря [re: п_o_п_e_т_o] |
|
Автор |
Zara_83 (живея за ИСУС) |
|
Публикувано | 07.10.08 16:30 |
|
|
На един прием в края на петдесетте години присъствал известният хирург архиепископ Лука (Войно-Ясенецки), преживял сталинските лагери и войната. Към него се приближил един от членовете на политбюро и с насмешка подхвърлил:
- Как си обяснявате факта, че съветските спътници летяха в космоса, но не срещнаха там Бог?
- Като хирург много пъти съм правил трепанация на черепа, но никога не съм срещнал там умът.
В едно село закривали църквата. Мрачната и мълчалива тълпа селяни гледали разорението на светините и оскверняването на иконите.
- Няма Бог! Няма Бог! Ето, вижте сами! Къде е вашият Бог? И защо не ме наказва?, крещи един от комунистите.
- Вече те наказа – чува се глас из тълпата – ума ти отне.
Един човек сънувал, че върви по морския бряг заедно с Бога. Той видял живота си като следи от нозе по пясъка – неговите и тези на Бога, винаги едни до други. Натъжил се, като забелязал, че през най-трудните мигове на живота му в пясъка оставяли следи само един чифт нозе – дълбоки, под голяма тежест.
Човекът попитал Бога: "Не ми ли обеща, че ако ти дам сърцето си, ще бъдеш с мен през целия път? Защо виждам само едни следи през най-трудните си времена?"
Бог отвърнал: "Безценно мое дете, Аз те обичам и никога няма да те оставя. Когато ти беше в изпитания и страдания – там, където виждаш следи само от едни нозе – тогава аз те носех на ръце".
Попитах ИСУС: Колко ме обичаш?Толкова!Каза Той......И УМРЯ ЗА МЕН!!!!!
|
| |
|
|
|