Тя има предвид, доколкото схванах, че се доверява единствено на себе си - на собствените си усещания, възприятия и съвест - за опознаването на въшния свят и на Бога (който е решила, че съществува именно чрез собствените си усещания).
Ами всички точно това правим. Нищо уникално не виждам в изказването й.
Естествено, че външният опит се възприема уникално от всеки. Ние взаимодействаме със света, така че личният ни опит се базира именно на опита ни с външния свят. Така, че това в което вярва така или иначе се базира на опита придобита, чрез помощта на външни дразнители.
Виж, Ан. Тя се бърка с така наречения от психолозите "отчужден" опит от "външния" опит.
Отчужденият опит е съвършенно различно понятие. Става дума за следното:
Майка ти ти казва, че мъжете са прасета. Ти го приемаш и считаш мъжете за прасета, акто никога не си правиш труда да ползваш външния опит, за да можеш да си изградишш собствена представа за това дали мъжета са прасета или гевезета. Това се нарича възпремане на "ОТЧУЖДЕНИЯ" опит. Принципно отчуждения опит никога не става твой, ако не се превърне в личен. Може да знаеш, че огънят гори, но докато не се изгориш този опит (знание) ти е чуждо.
Външният опит е твоето взаимодействие с мъжете и със света изобщо. Няма как да провериш кави са, ако не се позовеш на това да опознаеш няколко мъже, чиито опит е ВЪНШЕН за теб. Този външен за теб опит е всъщност личния опит на мъжа с който си се забъркала.
Едва след като си пробвала един или няколко мъже с техен си външен за теб опит, можеш да говориш вече за свой личен. Докато не си била с мъж всяко прието знание, ще е отчуждено за твоя опит, въпреки че то е базирано на опита само по себе си.
Изводът?
Отчуждения опит може да ти бъде натрапен само от хора, които по една или друга прична взаимодействат със света, както взаимодействаш и ти. Външния опит не може да ти бъде натрапен, защото примерно по конкретна причина не можеш да го ползваш като собствен, но можеш да добиваш познания за него (няма как да имаш опит с жените ако не си лесбийка, няма как да гориш като факла освен ако не се самозапалиш, но пак няма да получиш опита на самия огън).
Личният опит е твоят опит, който в най-чиста ф-ма е изчистен от влиянието на отчуждени опити (за съжаление главите ни са доста бъкани от натрапените престави на отчуждения опит, но пък в познаието ни за света изобщо е безценен). Това на което те е учила майка ти винаги ще е отчуждено за теб, докато сама не добиеш своя опит и то чрез допира си с различни външни за теб такива..
Това, че "Вярата няма нужда от чуждия опит." е кухо от съдържание. Вярата дори и тази, че огънят пари има нужда от ползването на чуждия опит.
Вярата в Бог няма как да се добие, ако няма познание за Бог. Това е ужасно дълга тема и ще се огранича със следното:
Да приемем, че някому чрез взаимодействието със света и познанието за него е довело до личен опит, чиито мисловен проблясък е съществуването на висша сила. Целият този проблясък е базиран на външен опит. Четирите сезона, растежа на растенията, бурите, мъчглите и пълната необяснимост на всичко това, което АЗ не мога да направя и въпреки това съм част от него. Следователно има Бог. Виждайки неговия опит изразен, чрез сътворението, аз добивам вяра в неговата сила. Моят опит се ползва от неговия най-малкото поради предходността на Сътворението. Виж ако човекът беше сътворен преди Света, щяхме да говорим по друг начин.
По този повд се сещам едно прекрасно изказване на Фром:
"Човекът не е субект, който се противопоставя на света, за да го преобразува, в света той прави съществуването си в света основание за постоянно самопреобразуване. Селдователно светът (човекът и природата) не е обект, които му противостои, а среда в която той открива своята собствена действителност и тази на света още о дълбоко. Той не е и субект, най-малкта неделима част от човешкат субстанция (атом, индивид), нито е даже Декартовият възвишен мислещ субект, а е аз, който е жив и силен ТОЧНО ДО СТЕПНТА, до коята е престанал да се вкопчва в себе си, но е отговрен"
Това е от лекция именно за религиозния опит.
И сега следва най-веселото от нея:
"По специално х нагласата (религиозната) може да бъде описана по следния начин: раздяла на човека със собственото "аз", със собствената алчност, а заедно с нея със собствените страхове, отказ на човека от желанието му да се вкопчва в своя "аз" катов някаква неразрушима, отделна единица, изпразвана ан аза, за да се напълни със света, да му отговаря, за да стане едно цяло с него, за да го обича."
Така, че "вярата" има нужда от света и неговия опит според Фром. Егоцентричните идеи нямат никава място за добиването на действаща религиозна нагласа.
Все си мисля, че на неговите разсъждения си струва да се доверим повече от колкото на Каломайновите...
|