Аха, разбирам те. Но може би си останала с впечатлението, че в християнството, няма личен път и лична връзка между Бога и човека, че само трябва да слушаме други авторитети и пр. А това не е така. Ние вярваме, че спасението е поединично и всеки носи отговорността за своите решения и своите действия спрямо отношенията си с Бога - и какво прави, за да ги развива или не. Но, разбира се, също вярваме и в това, че Бог се открива чрез църквата си, чрез събранието от вярващите - които формират тялото Христово. Вярваме, че в общението на светиите се изявява Христос. И от там и - че църквата е стълб и крепило на истината. Разбира се, не всеки когото хората наричат светец и светец. Затова е казано да изпитваме всичко и да държим доброто. Не е редно безсъвестно да се подчиняваме на всеки, който се счита за авторитет. И без да мислим. Не сме освободени от тази отговорност. Неслучайно и ап. Павел казва "бъдете мъдри (хитри) като змиите и незлобливи като гълъбите" и "любовта ви нека бъде всячески проницателна".

Редактирано от ann на 02.10.08 15:15.