Нищо не бъркам. В самото понятие самонадеяност отсъства указание кой е насреща или дори дали има такъв. То означава просто следното - надявам се на себе си. Фактът, че не сме богове, в случая няма нищо общо.

Доверяването на Бога наистина може да се пребори с всичко, защото дава възможността Той да помага активно. А иначе взета сама за себе си вярата не струва пукната пара и няма никаква сила, освен може би психологическа. Но това вече не е духовност, а душевност с тенденция към физиология (т.е. материалност).

"Рамките не ме плашат, защото аз съм тази, която ги определя. И още веднъж - ти си ползвай чуждия опит, но защо смяташ, че трябва да го натрапваш и на мен."
Звучиш сякаш изобщо не разбираш какво съм ти писал. Писах ти да не се плашиш от рамките според смисъла на това, което аз писах. Извън този смисъл да ми обясняваш, че не се плашиш, няма друга цел освен тази да ми покажеш, че слабо те интересуват моите разсъждения. Аз не ти натрапвам нищо. Обяснявам, показвам, доказвам. Ако се интересуваш разбира се. Ако не се интересуваш - пак поставям първоначалния си въпрос - какво търсиш тук в такъв случай?

Мисля, че за тези, от които се учим, писах достатъчно. Очевидно говорим за съвсем различни хора.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."