"Вярата няма нужда от чуждия опит."
Ето това вече се нарича самонадеяност в чист вид. Това никой никога не е потвърдил, че е така. Никой никога не е доказал, че е така. Ако вярваш заради самата вяра в нещо си - да, вероятно наистина не ти е нужен никакъв опит. Но ако схващаш вярата като доверяване на Бога, тогава се изисква чуждия опит както за всяко друго нещо в живота ни.

"С това съм напълно съгласна, с уговорката, че не можем да използваме и чужди потенциал. Нещо повече - все опит да използваме чужди потенциал кара нашите собствени сетива и усет да закърняват. И разбирането за правилното използване на разума и сърцето не може да стане като се слушат хората, а като се заглуши гласа на външното - т.е. и техния. При положение, че божието царство е в нас, защо да търсим пътни карти към него у другите."
Виж сега, нашият потенциал се развива единствено когато разберем как да го развиваме правилно, а това научаваме когато се опитваме да го развиваме в рамките на чуждия опит. Тези рамки нека не те плашат, те нямат функцията да ограничат развитието ти, а единствено да те предпазят от фатални грешки. Съгласни сме, че всякакви други грешки е приемливо да правиш с цел да се научиш. И дори е невъзможно да ги избегнеш.

Тези, от които се учим, също не са измислили това, което възприемаме от тях. Те на свой ред са го възприели от други и така чак до апостолите, които на свой ред са ги възприели от Богочовека Христос. Така че умението да развиваме потенциала си има богооткровен характер и по друг начин не може да се придобие, освен чрез опита на другите преди нас.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."