В стих 23 обаче, има нещо което на мен не ми се връзва с твоята теория:

''23 Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, ВИЕ разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници;''

Хора, родени и живеещи в далечни страни, някои може би за пръв път в живота си в Ерусалим. Може ли Петър да им казва, че ТЕ са разпнали Христа? Не се ли обръща той към местните, а не към чужденците, в този момент? Поне на мен така ми изглежда.


Дори да допуснем предложеното от теб разделение местни-чужди в речта на Петър в Деяния 2, това пак не би означавало, че "чуждите" са неизраилтяни, а просто, че не са жители на Йерусалим и не са били преки участници и свидетели на събитията, довели до осъждането и убиването на Христос.

И това се връзва перфектно с напомнената от мен библейска истина.

Ето как Петър продължава същата реч:

"И тъй, нека знае добре целият ИЗРАИЛЕВ ДОМ, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник. Като чуха това, те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петра и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?" (Деяния 2:36-37)

Петър изобличава местните пред чуждите израилтяни.

Разбира се, възможен е и вариантът (към който аз се придържам), според който Петър обвинява за смъртта на Христос всички събрани вярващи, дори и тези, идващи от чужди земи.

Тази възможност също се връзва с напомнената от мен библейска истина, че Бог обеща спасение и осиновение само на израилтяните.

1 Петрово 2:24
"[Христос] сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте."

1 Йоаново 2:2
"Той е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят."

Галатяни 1:4
"Който даде себе си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия нечист свят според волята на нашия Бог и Отец."



Освен това, неслучайно между ''юдеи'' и '' от всеки народ под небето'' се казва ''благочестиви човеци''. Това е възможност 4 за която ти писах, че по времето на Естир някои са станали юдеи не от страх за живота си, но от страх от Юдейския Бог, Истинския и Жив Бог, който те са приели за свой Бог и са обикнали в сърцата си. Хора като Корнилий, етиопеца и т.н.

За съжаление, тези твои догатки и желания не почиват на казаното в Библията.

В изречението от Деяния 2:5 няма граматически съюз между "юдеи" и "благочестиви човеци", а се казва:

Esan de eis ierousalEm (бяха тогава в Йерусалим) katoikountes (пребиваващи) ioudaioi (юдеи) andres (мъже) eulabeis (благочестиви) apo pantos ethnous (от всеки народ) tOn upo ton ouranon (под небето)

Пoради липса на пунктуация в оригиналния текст, когато авторите са искали да изразят конюнкция или изброяване на множествен подлог, винаги са ползвали съюза "kai". В случая, не е ползван никакъв съюз, така че единствената възможност е "благочествиви човеци от всеки народ" да е пояснение към юдеи. Това се запазва и в българския превод:

"А тогава престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето."

Що се касае за етническите названия, вече ти показах, че в Деяния 2 Павел не се обръща към никои други, освен към израилтяни (в случая само спазващи юдаизма), местни или от далечни земи. И че идващите от други земи набожни израилтяни (юдеи) се наричнат със съответстващите на местожителството им имена. Това го признават и "ортодоксалните" коментатори. Защото чак по-късно апостолите, и по-специално Павел, получават откровението да проповядват и сред необрязаните и неюдейските (неспазващи юдаизма) израилтяни. (вж. напр. Деяния 10:45 и 28:28)

В Деяния 2 се говори само за спазващи юдаизма израилтяни и дори и те са наричани едновременно юдеи и паритяни, мидяни и пр. (Разбира се, това, че "юдеи" са били наричани както постоянните жители на Юдея, така и чужденците спазващи юдаизма, може да бъде доста объркващо за днешния читател.)

"А тогава престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето. И като се чу тоя шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.
...
Партяни, мидяни и еламити и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, от Египет и ония страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим - и юдеи и прозелити, критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.
...
А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и им проговори, казвайки: Юдеи, и всички вие, които живеете (или: престоявате, гр."katoikountes") в Ерусалим, нека ви стане знайно, това, и внимавайте в моите думи." (Деяния 2:5-14)


Приятен ден ти желая.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите