Арабите нанасят своя удар в Близкия изток, 10 години след като е приключил 30 годишният персийско-ромейски конфликт. Победител е Източната Римска империя, но това е пирова победа. И двете страни са изтощени. Арабите обаче първо пращат покана на двамата владетели с искане те да се присъединят към тяхната религия. Ромеите не обръщат внимание, а персите открито се присмиват на посолството.
Първо Персия е завладяна от арабите, които обаче били малцинство и се държали достатъчно толерантно с населението й. Липсата на развита данъчна система при арабите, както и преференции за мюсюлманите създало поток от желаещи да се присъединят към тази религия. По същият начин се обяснява успехът на арабите /за има няма 5 години/ в току що отвоюваните от персите Сирия и Палестина. Просто населението там предпочело търпимата мюсюлманска власт пред нетолерантната православна.
Колкото до приемането на дадена религия - критериите и подбудите са различни. Малцинство приемат религията с цялото си сърце. Повечето го правят от изгода /финансова или политическа/ с цел извличане на определени плюсове. Например нашият приятел Константин пръв осъзнал потенциала на новата религия със смирението и непротивеното, която проповядвала. Съответно я направил официална. Популяризацията на Християнството веднага привлекло в редовете му хора, търсещи изгода, подражатели и лицемери /оттам и отчаяните вопли на разните отшелници, които видяли как се съсипва една идея/. По същият начин е и с победоносния ислям. През 7-8 век това е религията на победителите. Съответно ставаш мюсюлманин и пътуваш преспокойно навсякъде по средиземноморието и Близкия изток /от Испания до Памир/. Твоите единоверци винаги ще ти помогнат, ако закъсаш. Нещо като сегашното американско гражданство /ако мога да го сравня така/ - навсякъде с преференции.

Queen's only

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите