|
Защото за да бъдеш "против" нещо, трябва да смяташ, че то съществува.
*believe (англ.) - смятам, вярвам, струва ми се
Ти смяташ, че поначало има неоспоримо съществуване извън предположенията (твърденията). И че едно съществуване би могло да се абстрахира абсолютно от логическата форма на едно изразяване (а посредством тази форма то си е чисто и просто предикация) - и следователно - че едно съществуване в абсолютен смисъл (необходимо) изпреварва едно не-съществуване?
Не бих се обръщал с укор към теб, ако не излизаше с претенциите да си "скептик" и преподавател. Ти вярваш в съществуването, например на предметите, по същия начин, по който религиозният вярва в своя Бог. И нещо повече, извън допустимостта на консенсусите, които сме сключили, твоите доказателства за съществуването на каквото и да е, различно от Бога, са също толкова нищожни, както и доказателствата за съществуването на Бога!
И не си боравил с аргументи, а с емоции, което е лоша стратегия.
Рационалното с нищо изначално не изпреварва емоционалното, освен пак по консенсус (смятане/вярване, че една рационална презумпция е изначално нещо повече от една емоция).
Аз не мога да съм против бога, защото мисля, че той не съществува. Елементарно...
Какво подразбираш тогава под "бог", че си тръгнал да му съотнасяш предиката "не съществува"? И още: фактът че мислиш, че той не съществува, в никакъв случай не те привилегирова в общностен аспект спрямо всеки друг, който мисли, че съществува. При еднакъв базов консенсус, който ближният ти ако реши, може и да не приеме, евентуално би могъл да се поздравиш с победа в спора... Но това няма да направи рационалността на аргументите ти нещо повече от хипотетична възможност относно съществуването. Една такава възможност обаче се привилегирова само консенсусно - тя НЕ Е изначална.
|
Re: Какво търсят нехристияните тук? [re: Skeptic]
