Ще ти кажа директно. Не уважавам "Движението на вяра", чийто представител, теоретик и апологет е Копланд. "Движението на вяра, както правилно го дефинираш е сравнително ново учение, възниква на базата на гностични и окултни учения, облечени в християнска форма.
Цялата основа, на която стои е прогнила и всеки живот основан на нея, рано или късно се проваля.
Накратко теоретика, който го въвежда е Кенет Хейгън, който е осъден за плагиатсво от наследниците на по-скромен автор Кениън. въпросният Кениън е бил ревностен евангелски проповедник, който обаче е бил смутен от факта, че в сборищата на последователите на Християнска наука, хората се изцеляват масово, просперират и са добре, а евангелските християни все боледуват и не са особено успешни. Кениън наивно въвежда практиките и постулатите на Християнска наука, като ги облича във формата на християнска доктрина. хейгън доста нагло и безцеремонно го преписва, който факт е установен по съдебен ред и еосъден да заплати обезщетение.
Хейгън, обаче е доста добър в християнския маркетинг и вече е направил солиден авторитет и кариера с преписаните и доукрасени писания, така че никой вече не се връща назад да търси истината.
Лично аз, бях много увлечена в края на осемдесетте и началото на деветдесетте по тези учения и преведох доста книжки. След което стигнах до фаза, в която не можех да продължа, нещо тотално се обърка и потърсих помощ от хора с по-солидни познания. Бързо се отърсих и повече няма да се върна назад.
Затова, когато ви говорим с ирония, то не е заради "критикарски дух", който ни е обладал, а защото сме минали, опитали и сме се отказали.
Нямам богословско образование, затова не навлизам в теологични спорове, от които няма да излезна победител. Споделям си личния опит.
Поздрави