Аз няма да взема отношение по конкретната тема защото се уморих да споря с Абсинта, това е все едно да говориш на радиото. Поне споровете ми с него до този момент в предходните му теми показват това. Сега Абсинта радостно ще заключи: Това е защото никой не смее да спори с мен, зашото оборих всички ви и доказах, че най-добре от всички тук разбирам Библията. Нека се радва, а аз си знам, че ми омръзна да си хвърлям бисерите на свинете.
Искам да отбележа само три основни пропуска в херменевтиката (тълкуването на Библията) на Абсинта:

1. Разглеждане на Библията само като исторически текст. При все, че историческият контескт е основополагащ за тълкуването, ограничаването на тълкуването само до конкретното историческо разбиране характерно за епохата отрича универсалността на Бог като автор. Да не забравяме, че автор на Библията е Бог и като такъв Той може да предаде в нея учения и разбирания, които надхвърлят ограниченията на конкретното историческо време и човешки автор.

20 И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в писанието не е частно на пророка обяснение на Божията воля;
21 защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но [светите] човеци са говорили от Бога; движими от Светия Дух. (2Петрово 1)

Затова не трябва да тълкуваме евангелията само от гледна точка на това какво евреинът от 1-век е разбрал от притчите на Исус или какви са били географските представи на тогавашните хора. Нека разгелдаме Бог като автор и да видим как ще го ограничим исторически и културно?

2. Библията не е учебник по систематично богословие, нито изповед на вярата. Не може да се очаква в нея да има ясно дефинирана и структурина терминология и списък от дефиниции. Опитът да се определи, че еди коя си дума в Библията значи навсякъде едно и също нещо просто осакатява езика. Напр. в ежедневния език "всичко" не винаги значи всичко, но в дадени ситуации когато казваме "всичко" имаме наистина в предвид "всичко". Но Абсинта би казал, че щом в дадени случаи казваме "всичко" без да имаме в предвид "всичко", то излиза, че няма ситуация, в която да казваме "всичко" и наистина да имаме това предвид. Следователно винаги когато кажем "всичко", той ще каже "не, вие нямате предвид наистина всичко, защото в еди кои си случаи сте казвали всичко без да го имате предвид". Същият принцип той прилага и в Библията. Щом една дума е употребена някъде в даден смисъл, няма начин на друго място да е употребена в различен контекст с различен смисъл. А, дали?

3. Макар и Библията да е самодостатъчна за тълкуването си, не може да пренебрегваме възгледите на историческото християнство. Това е като да решаваш задача по математика. Ако знаеш аксиомите и теоремите би могъл сам да решиш задачата без чужда помощ. Но, на теория. Напрактика винаги трябва да сравняваш твоето решение с това на другите и особено на учителката по математика, за да си сигурен, че си я решил правилно. И ако ти решаваш задачата и получаваш един отговор твърдейки, че спазваш всички правила на математиката и си сигурен, че си прав, но всчики математици получават друг отговор? Дали не трябва да си сверяваш решението. Да правиш тълкувания на Библията коренно противоречаши на историческото християнство и ранните християни и да мислиш че са правилни е равносилно.

Ако за едно нещо има няколко възможни обяснения, то вярно е най-простото.