Така наречения "филетизъм" при обозначаването на поместните православни църкви е късно явление, едва от 19 в. "Гръцка църква" не съществува, освен в шестгънковите мозъци на американските протестанти, чиито блестящи познания (вкл. и понятиен апарат) са добре познати. Собствено"Еладската" църква е от 19 в. Това че в много от източно православните църкви се е употребявал гръцкия като богослужебен език е друг въпрос.

Знаеш, че християнството прониква в българските земи още от 1 в. (мисиите на Св. апостол Павел във Филипи, Солун и почти сигурно в Мехомия).
Съществува легенда за преминаване на Св. апостол Андрей по българското Черноморие. Гробът на един от 70-те апостолски ученици - Ерм е в Пловдив.

Преминавайки от юдейски към елинизирани тракийски среди християнството в българските земи следва основните етапи на разпространение. Първите регистрирани исторически светци са 18-те мъченици от Томи (Кюстенджа) от епохата на гоненията.

4 в. с основаването на Basilea ton romaion и победата на християнството заварва нашите земи изцяло евангелизирани, с изключение на малки анклави, главно в планините (Родопите).

Тук са проведени и два събора в Сердика (противоариянски) и във Филипопол (проариянски).

От канонична гледна точка сегашните български земи са били подчинени на:
- Вселенската патриаршия в Константинопол, главно Източна България, начело с най-старата епархия - Дръстърската митрополия;
- Римския епископ, главно епархии от сегашна Западна България
- от 6 в. съществува за прибилзително два века автокефалната Първа Юстинияна (вж. 131 новела, книга V на базиликите, глава I, тема II, на император Юстиниян).

Заселените 6 и 7 век славяни постепенно приемат християнство, така че когато Крум обединява трите български съсредоточия (Панония и Срем, Македония и Долнодунавска България) мнозинството от населението е християнско.

Създаването на централизирана българска държава от Борис и Симеон налага съответните канонични промени. Вярвам добре известни са ти подробностите на т.нар. "български въпрос", възникнал между Константинопол и Рим.

Така или иначе от 9-ти век е автокефалната Българска архиепископия (впоследствие Преславска патриаршия и накрая Охридска архиепископия), която догматично и обрядно принадлежи към източното православие, а канонично има автокефален статус.

От последващата история има два важни момента. Първият е съборът в Лампсак (Галиполи), където по настояване на цар Йоан Асен ІІ на българския патриарх е предадена грамота подписана от четиримата източни патриарси за свидетелство на неотнемлива самостоятелност на Търновската патриаршия за вечни времена.

Вторият момент е естествено административното учредяване на Българската екзархия през 1870 г. в пълно противоречие с империалистическата политика на Русия, собствено възстановяване на гарантираните права на българската църква. Последвалата схизма с фанариотските ястреби и възстановявянето на Патриаршията е само възвръщане към 11 века традиция, вяра, мъченичество, държавност, съдба, живот и спасение.

Все неща, които и на твоите прадядовци не са били чужди ако си българин и които биха си пуснали куршум в челото, ако видеха какви ги "треска" внукът им.

Това разбира се са популярни бележки. Ако имаш добро желание и непредубеденост можеш да узнаеш и повече.

Редактирано от ЧepнopизeцXpaбъp на 24.08.08 11:56.