В отговор на:

---

д-р Десислава Пулиева: Православната Църква различава духовете

Част от интервю с д-р Десислава Пулиева, директор на Центъра за религиозни изследвания и консултации “Св. св. Кирил и Методий”


- А как може да се ограничи броят на сектите у нас с оглед на членството ни в Европейския съюз, което изисква религиозна толерантност?

......Това, за което всички трябва да помислим, е да се завишат изискванията спрямо религиозните групи, желаещи да се регистрират като вероизповедания у нас. Например, да се постави висок праг за броя на членовете, под който да не може дадено общество да бъде регистрирано като вероизповедание. Честно и съвестно да се проследява социалната и съдебната биография на кандидата за регистрация – имала ли е съответната общност проблеми с правоохранителните органи и съдебните власти в други държави по света, нейни водачи и членове заплашвали ли са в даден момент интересите на личността и семейството, обществения ред или националната сигурност.


- Каква е ролята на Православната църква в тази ситуация?

- Ако сравним Православната Църква с Европейския съюз можем категорично да заключим, че тя много по-отдавна и много по-добре е подготвена да различава духовете, т.е. да бди над духовното здраве на хората и да ги предпазва от лъжеучители, от псевдодуховни и псевдоцърковни движения. Това е и една от първостепенните задачи на Църквата. Тя е улеснена в тази своя грижа поради съблюдаване на вековни и ясни критерии за различаване на една или друга секта от Църквата. За тази цел Църквата подготвя свои кадри, издава специализирана литература, организира лекционни цикли, провежда православни образователни курсове за деца и възрастни, подкрепя различни прицърковни организации, работещи за духовното ограмотяване на народа ни.

Там, където има идейни и ритуални крайности, където се ограничава човешката свобода, където е налице еднолично управление или пък се наблюдава пълна анархия, там, където Библията се проповядва избирателно като се премълчава за вековния богослужебен, тълкувателен и благодатен опит на Православието.... - там имаме класически пример за ерес или секта. От зората на християнството православни свещенослужители и миряни са давали живота си за чистотата на вярата в името на това тя да не бъде подменена. Важното значение на този подвиг, както и положителната роля на Църквата за цялостното развитие и преуспяване на отделните народи, са безусловни и неоспорими. В този смисъл няма нищо по-просто от това да се придържаме към изпитаните във времето православни духовни ценности, вместо да се лутаме в лабиринта на безбройните религиозни възможности и след това отчаяно да търсим изход оттам. На това трябва да учим и нашите деца – защото в Църквата те няма да се научат на нищо лошо и там никой по никакъв начин няма да им навреди. В Църквата всеки, който търси, намира смисъл, любов, мир и спасение, след което подава ръка и на човека до себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

---

Редактирано от п_o_п_e_т_o на 12.08.08 14:12.