В отговор на:
- Как сектите привличат своите последователи?
- Това става чрез няколко внушения. Първо се обяснява, че този свят е зъл и греховен и трябва да заживееш по нов начин.Следващото внушение е свързано с това, че ти си специален и Бог трябва да те заобича. Обещава се финансова и лична подкрепа на човека, като му се казва, че в групата знаят истината за света. Понякога се изтъква и личността на водача на групата. Тя обикновено символизира божието благословение и всеки се стреми да е по-близо до гуруто, за да получи благословението. Следват и отрицателните моменти, когато човек се отчуждава от близките си, напуска работа, спира да учи, за да бъде по-близо до общността. Не са редки и случаите на психически разстройства като примера с художника Руси Русев, подложен на хипноза от една от сектите, след което напуска семейството си с две деца и днес никой не знае къде е.
Репортаж от Света Гора
Автор Мартин Карбовски
Tuesday, 21 March 2006
Източник: Media Times Review
Някой ден ще се наложи да умреш. Неприятна работа, но няма как. Мислил ли си за нея? Знам, знам – в главата на човек има нещо като реле, което му пречи да мисли за смъртта. Неудобно и излишно е някак – точно ти, веселият, чукащият, работещият, пиещият, губещият и печелещият човек да умре – това нормално ли е? Не, нормално то не е. Смъртта е липса на вкус – купонът няма да е свършил, нощните барове ще са претъпкани с онзи тип жени, чийто задници въртят планетата, от вечния намусен барман сякаш струи безсмъртие, въпреки че е толкова близо до алкохола, а ти – мъртъв! Лоша, лоша работа. Предполагам, че смъртта разбира живота като много пътища до една и съща цел. И ако изборът на смърт е ограничен в няколко учебника по медицина, то изборът на живот не може да бъде изписан на хартия. Единственият проблем на съвременния свят е, че живее живота си сякаш е безсмъртен. А не е. Въпреки че всеки ден срещаме смъртта, въпреки четирите любови (средно), дадени на човек, трябва да умреш – не забравяй. И понеже това е неминуемо – от цялата непостижима за човешко мислене траектория пак остава един доста наивен въпрос: как да живея така, че да не умра? Не, въпросът не е толкова глупав, колкото може да се стори на глупавите. Има начини, оказва се. Хората живеят различно – едни псуват смъртта, Бога, света, проклинат майките си и чакат да видят какво ще стане. Други не ядат месо, правят добрини, отдалечават жените и всички твари с дупки по себе си на километри, молят се, страдат, бдения правят – и те чакат да видят какво ще стане. Наистина има страшна разлика между тези два типа хора – едните чакат да умрат, за да видят с любопитни очи дали има рай и ад, а другите знаят, че има – и репетират за него. Има такива хора и слава Богу. Време е да разберете за тях и да ги приемете или отречете така, както те вас приемат и не отричат. След всички написани и казани нелепици за Бога и хората се оказва, че на планетата има места, където хората не живеят като останалите, а Бог е по-осезаем и от докосване до непозната жена. И разликата трябва да си представиш сам. Представи си малка стаичка. Ще живееш само в нея и няма да излизаш оттам. Представи си храната като малки, крещящи в мазнина същества – разкарай ги, остани на зеленчуци и риба. Представи си тунела от вагини, в които се гърчиш всеки ден – излез от там, леко олигавен, и махни всичко женско от пътя си. Просто и лесно решение – за да не ти се чука, иди в планината и не срещай жени. Представи си жизнената си философия и я изтрий от харддиска. Качи си нова – ще вярваш в Бог и ще му се посветиш. Ще бъдеш монах, ама истински. Не поп, а черен монах. Ще живееш по жестоките правила на отказване от този грешен свят с една единствена цел – да не умреш, когато умираш. Горната рецепта не е просто за някакъв имагинерен рай. Тя е заради едното малко нещо, което, казват, можеш да спасиш от смъртта – безсмъртната си душа. Така е в Атон – православната Света гора. Ако монашеството ти звучи като нещо, изгубено някъде през XIX век, бъркаш. Има едно място, където познатият свят свършва и започва истинското живеене. Място, което не признава днешния начин на живот и обичайните модели на поведение. Ще ти го кажа на футболен език, за да ме разбереш – нищо че ще сгреша: едно място, където живее полузабравената агитка на Господ Бог и ако я срещнеш, ще осъзнаеш, че досега не си викал за правилния отбор.
Без коментар, д-р Панайотова / богослов /!!!
И ще познаете Истината и Истината ще ви направи СВОБОДНИ !!! / Йоан 8:32 /
Редактирано от п_o_п_e_т_o на 11.08.08 18:38.
|