издигането в култ на бедността като символ на праведност от някои от членовете, които явно за да оправдаят липсата си на средства или още по-зле да не обвинят Бог за това, прибягват до някакви елементарни заключения, колко е пошло и грешно да си богат и да имаш пари...
Съгласен с това, което казваш. Клишето за духовната извисеност на бедните е любимо на необразованите и/или мързеливите бедняци, които търсят да сакрализират и дори естетизират некадърността и мързела си. Това клише е любимо и на тези, които искат да държат бедняците в неведомо подчинение.
В СЗ бедността винаги е била проклятие, дадено като наказание или изпитание (напр. Йов).
В НЗ материалната бедност никога не е въздигана като сама по себе си ценност. Популярната евангелска притча за богаташа и игленото ухо (Мат. 19; Марк 10; Лука 18), която често се ползва за доказателство от сиромахомилите християни, казва нещо съвсем друго - напр. в Мат. тя е последвана от поучението:
А Исус им рече: Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, тоже ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте Израилеви племена. И всеки, който е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, [или жена], или чада, или ниви, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот. Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи. (Мат. 19:28-30)
Тоест, в преходния период между отмирането на стария и установяванвто на новия божий свят, много от ценностните и властови опозиции са били преобърнати. Това е било знак за духовния упадък на тогавашна Юдея и за нуждата от разрушаването й и заменянето й с истиснко Божие царство. Ако бедността или отхвърлянето на семейството бяха добродетели сами по себе си, както се опитват да внушат фанатичните сиромахомили, то Иисус изобщо нямаше да я ползва като пример за утвърждаване на апокалиптичната развръзка: "Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи."
Остава днешните християни да си изяснят въпроса, дали сега живеят под преходен междузаветен период, или под благодатта на новия завет в Христос.
В първия случай имаме пораженчески милениализъм, във втория - оптимистинчо християнство, славещо Христовата власт на земята.
Редактирано от Absinthe Ducrosfils на 24.07.08 20:50.
|