той не бива увенчан, щом се не състезава по правилата" (2 Тим. 2:5)

Каква е право_славна духовност ? *

Светите Отци твърдят, че науката на науките и философията на философиите, както и изкуството на изкуствата е - АСКЕТИКАТА , или науката за духовен живот, чиято вярна дефиниция е изразил свети Пимен Велики, казвайки:


" Човек е онзи, който е познал себе си! ”

Тук се няма предвид думите на Сократ.

Какво ще рече самоопознаването, без което е невъзможен никакъв духовен живот?

Самоопознаването е вътрешен процес, при който човек започва да вижда постепенно колко грешен е той.

А що е грях?

ГРЕХЪТ не е нищо друго, освен душевна рана.. Грехът е болест, повреда. Точно тези повреди и рани в душата си не виждаме.

Оказва се, че е необходим особен вид живот, за да започне човек постепенно да проглежда с духовното си зрение, че той действително е грешен.

Св. Симеон Нови Богослов пише направо: "Старателното изпълнение на Христовите заповеди показва на човека неговите немощи (слабости)".

Обикновено, някои християни започват благочестивия си живот с добродетелност, редовно посещаване на богослуженията, стриктно извършване на църковните обряди, ревностно изчитане на молитвеното правило.

В действителност, обаче, ако човек не вложи всячески старание към изпълняване на евангелските заповеди (ако душата му не зажадува и не загори за това), то всичко останало, колкото и добродетелно да е, може само да го доведе до гордост, щеславие, самомнение и виждане на собствената си правота и праведност!

За истинския православен християнин, външното и вътрешното са две коренно различни духовни състояния.

Ето защо покаянието на един грешник е по-голяма радост на небето, отколкото за 99 праведника .

Това познание на собствената греховност е само началото на истинския духовен живот. Иначе, целта на православния духовен живот е БОГОПОДОБИЕТО.

Нашият Бог, за разлика от всички останали богове в религиите, има две свойства, които са непознати за нито една друга религия.

Най-напред, нашият Бог е ЛЮБОВ и след това СМИРЕНИЕ, което издигнало на Кръста Въплътилия се Син Божи.

Под любов се разбира не романтичната такава, а богоподобната, която търси единствено и само ползата от гледна точка на вечността.

На въпроса как се придобива такава любов, руският Златоуст - св. Тихон Задонски казва:


"Ако говорим за любов, то ние трябва да разберем, че единствения й израз и инструмент е смирението, произтичащо от познаването на себе си".


Ето къде се ражда истинската любов. Когато човек се вижда и чувствува погиващ, тогава той се отнася със съчувствие към ближния си.

Св. Игнатий Брянчанинов казва:


"Началото на обръщането ни към Христа се състои в опознаването на своята греховност, на своето падение. От такова съзнание, човек чувствува нуждата от Изкупител и пристъпва към Христа посредством смирение, вяра и покаяние... Не осъзналият своята греховност, своето падение, своята погибел, такъв не може да приеме Христа, не може да повярва в Него, не може да бъде християнин..."


Тук е място да се обърне внимание на несъотвествието на цитираните мисли с общоприетия богословски тезис за ВЯРАТА като начално условие за приемане на Христа.

Святителят подчертава, че обръщането към Христа не е в разсъдачната вяра, че Спасителят е дошъл, пострадал и възкръснал, а напротив.
Истинската вяра се ражда от опознаването на своята греховност и падение
.

С това исках да се докосна до различието на православната духовност от тази на протестантите.

И така, в светлината на православното разбиране, вярващ може да бъде и се явява такъв само този човек, който вижда своето духовно и нравствено несъвършенство, своята греховност, който страда от това и търси спасение.

Само смирилият се вътре в себе си човек е способен към правилна, т.е. спасяваща вяра в Христа.

Мисълта на св. Игнатий Брянчанинов е ясна и недвусмислена, че виждащият се добродетелен не може все още да бъде християнин и не се явява такъв, въпреки и да се счита такъв. В качество на аргумент, св. Игнатий посочва историята от земния живот на Спасителя, когато Христос бил приет със сълзи на разкаяние от обикновените, осъзнаващи греховността си евреи, а бил осъден на страшна смърт от "умния" (интелектуален). "добродетелен" и почитан иудейски елит.

Мисълта на св. Игнатий е обърната постоянно към думите на Евангелието: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните" (Мат. 9:12).

С други думи казано, на пътя на спасението застават тези, които са способни да видят болестта на своята душа, нейната неизлечимост със собствени сили.

Водени от смирението, тези болни се обръщат към пострадалия за тях истинен Лекар - Христос.

Отново повтарям. че извън това състояние на опознаване собствената греховност, не е възможен нормален духовен живот.


"На опознаването и осъзнаването на немощта се гради цялото здание на спасението",


казва пак св. Игнатий Брянчанинов, който многократно цитира думите на преподобни Петър Дамаскин:

"началото на просвета на душата и признака за нейното здраве се състои в това, когато умът започва да вижда своите съгрешения, които по своята многобройност са подобни на морския пясък".

Затова и светителят отново и отново повтаря:


"Смирението и раждащото се от него покаяние са единственото условие, при което се приема Христос! Смирението и покаянието са единствената цена, с която се купува познаването на Христа! Смирението и покаянието са единственото нравствено състояние, от което може да се пристъпи към Христа. Смирението и покаянието са единствената жертва, която иска и приема Бог от съгрешилото човечество “ (Срвн. Пс. 50:18-19)


Как да придобием това спасително опознаване на себе си?

Нека отново си припомним думите на св. Симеон Нови Богослов: "Старателното изпълнение на Христовите заповеди показва на човека неговите немощи (слабости)".

Св. Игнатий казва: Аз не виждам своя грях, защото все още служа на греха. Не може да види своя грях онзи, който се наслаждава от него, който си позволява да вкусва от него (греха) макар и с мисъл или сърдечно съчувствие. Само този може да види греха си, който се е отрекъл решително от каквато и да е дружба с греха. който е застанал на стража пред вратата на своя дом с оголен меч - словото Божие, който отсича с този меч греха, в какъвто и вид да се приближи той към него. Който установява вражда с греха, насилствено го отхвърля от ума, сърцето и тялото си, на такъв Бог дарува велик дар - виждане на своя грях "

" Който се е отказал да осъжда ближните, неговата мисъл, естествено започва да вижда своите грехове и слабости, който той не е виждал докато се е занимавал с осъждане на другите ".

Вярата е условие, но не достатъчно за да бъде основата на духовния живот - защото “и бесовете вярват и треперят” (Иак. 2:19). Основата на нашият духовен живот се състои в подвига на осъзнаване на нашата греховност, което става само в смирената душа, смирението ражда покаяние, покаянието пък води до очистване от греховете, което от своя страна ни отвежда към и с т и н с к и я стремеж за спасение и към правилната вяра.

Всеки подвиг. който не води към този резултат, се явява лъжеподвиг и духовния живот без него е измамна .

Тази мисъл казва св. Апостол Павел на Тимотей:


"Ако пък някой се и състезава, той не бива увенчан, щом се не състезава по правилата" (2 Тим. 2:5)


* Препечатано без допитване с автора (с увереност, че няма да има нищо против), с незначителна редакция.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите