Разбира се, вие сте права, а аз - крив!
Но не мога да си обясня думите на ап. Павел: "като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават" (Евр. 10:25) ?!


aко прочетем целия пасаж, от който са цитираните от теб думи /Евреи гл.10/ ще видим, че темата там е жертвата и кръвта. това е предупреждение към евреите, да не правят повече жертвориношения, да не считат християнството просто за продълнжение на юдейската религия, защото истинското спасяващо жертвоприношение е това на Христос, веднъж завинаги. и всяко последващо жертвоприношение е богохулство и отсъпничество. това аз подчертавах и в други теми...
или Христос е умрял за вярващите веднъж за винаги или не е. Той не може да се принася в жертва повторно или многократно. kатолиците, православните и епископалните протестнати (лутерани, англикани, методисти и др.) изпадат точно в такова отстъпничество, твърдейки, че евхаристията е средство за получаване на благодат. но и останалите арминиански протестанти изпадат в подобно отстъпничество, тъй като твърдят, че спасението на индивида се получава в момента на повярването и може след това да се загуби.си имаме работа с похулване на смъртта на Христос, която, макар и на субективно равнище, арминианите считат за многократно повтаряща се. aпостолът ни увещава да не се събираме за да принасяме жертвоприношения -- в буквален и субективно-преносен смисъл, а да се ползваме от дадената ни в Исус благодат и "да се поощряваме към любов и добри дела". след като сме се уверили, че сме спасени и всички сме в Христа. a не за да се спасим. който счита, че делата и събранията са средсатво за спасение или устояване, потъпква "Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта."

Евреи 10:19-25

19 И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,
20 през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,
21 и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
22 нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест и с тяло измито в чиста вода;
23 нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;
24 и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,
25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

"Детето не е умряло,а спи"... Марко 5:39