Нека сравним ходенето на училище при децата с работата за Бога. Много християни, както и много деца си мислят, че ходят на училище, защото така искат родителите (Бога). Като пораснат разбират, че не е било за родителите ами заради тяхното развитие е необходимо.

Иначе в какво се изразява.. ами имено в това. Който ходи на училище, като дойдат изпитите (изпитания или смърта ) са подготвени. Другите дето не се подготвят ами си почиват цял живот, търсят само своето си и като дойдат изпитите се изненадват, че въобще такива има. И тогава разбират, че смешното в това, че някакви "наивници" ходят на някакво "измислено" училище, с някакъв "измислен" учител и "измислени" правила не е толкова смешно занимание.

Когато погледнем едни болни от множествена склероза хора и всякакви други страдащи, от които печалба и девиденти няма и че с тях работат все хора от горе изброените (учищи се .. работищи за Бога) и ги сравним с масата за които подигравките са защитен механизъм, разбира ме, че разлика и смисъл има.