Зарче, зарче, мъчно ми е за тебе. Оплюха те и езичници и християни...
За това, че си сензитивна и си даваш сметка какво всъщност се случва в ежедневието ни...
Колкото и самотна да се чувстваш в тези си усещания, моят съвет е:
Пази ги за себе си и финно без да ги натрапваш ги показвай на близките и приятелите си.
Масите винаги ще ти се изсмеят...
И което е по-лошо за тях - просто няма да те разберат.
А иначе си абсолютно права.
Върши добро в тишина.
Доброто печели с постоянство .... и обикновено в тишина...
Но винаги печели
Няма никакво значение, че злото си развява коня навред.



шамарите от приятели са от любов,а многото целуФки са от неприятелите.
никой не може да стане роб с насилие,но ако го направиш роб на самия себе си,то това е защото е повярвал на думите ти...
за това има една приказка:"пази ме боже от приятели,а от враговете си ще се пазя сам.
истрията показва,че предателствата и убийствата са от най-близките.дoри и да бъде убит от друг,то поръчката е от "ближните"...

ако ти си ученик и решаваш задачи и си получил отговора,но даскалицата минава покрай тебе и вижда какво си направил и ти пошушне:"опйтай пак отговора не е верен",то ти какво ще направиш?...

ако ние сме сбъркали и поучаваме,то защо не се проведе дискусия "защо мислим така?".мълчанието може и да означава,че тя намира "отговора си за паравилен" и не се нуждае от "проверка".с мълчание никога не се е исказвало правда...
а,тишината и отлагането е,като "гангрена"...идва време когато трябва да са "ампутира" или умре...

да си християнин е все едно да си водолаз.да си добър плувец на повърхността е добро нещо,но мърсотията е винаги там от горе.

любовта ти е завидна,но има и още нещо...

Поздрав!...

Слънчевия лъч не се цапа в тора...