Тук Палмова Неделя водя дъщеря ми че пускат децата да пеят и танцуват на Бог пред всички даже ходя на друга служба за тази превиглегия. По цветница турся върбови клонки което е голям проблем за мене понеже съм алергичен и не ми носят здраве ами се надувам като балон и ми течът сължи от очите и прочие. Ама добри спомени и от този празник гледам да се повеселим. Великден използвам тукашния да ходя на църква и да пренасоча църцето си към смисъла на Христовата жертва, да се абстрахирам и затворя в къщи щото видиш ли не било по нашия календар е глупуст. Водя дъщерята на егг-хънт че да се налапа с бонбони, да се мотае цяла седмица по църква и да мисли и очаква този празник всяка година. У нас боядисваме яица и аз се наяждам добре понеже съм маняк, докато се боядисва снимам понеже стават добри семеини портрети. После като доиде нашия великден пак боядисваме яица малката много обича да се маца да оцветява и да троши ...аз обичам да ям. Кузунаци много обичам, ако съм късметлия това значи 2 кузунака за двата празника. Изобщо умешвам всичко заедно. И ако има кои да гледа детето и има православна църква на близо ходя да обикалям със свещи църквата и гледам да не запаля косат ана жена ми. Сега малката като е по голяма може и нея да заведа. Една година като ходихме в една православна гръцка църкв аимаше и проповед от православния свещеник на английски и беше много добра така че имаше и духовна потребност. Признавам си никога не съм имал опитноста да навляза в църковните мистерии на православната служба по великден въпреки че няколко години съм климбуцал дълго време слушал и по-пявал.

Така че ....по хъшовски я караме. Ама не бохемски. Всичко гледаме да изпразнуваме на детето да обясним много добре кое защо е, угаждаме и на телесните си нужди...а и всичко го правим посредствено така че липства истинска религиозна обредност във всяка стъпка на деиствието. Чесно кажано православната част я спазваме поради това че сме Българи а не защото сме православни. В чужбина гледаме да правим всичко дето ни напомня това което сме били. Такава тенденция се получава плюс че някъде четох академичен труд как в емиграция се получава адаптиране и сакрализация на национални празници ама сега уви незнам къде съм забутал текста.

В тази тема в краина сметка Поп Ставри ми прозвуча много точно да съжалява Българския протестантин.

Here’s my heart, O take and seal it,
Seal it for Thy courts above.