Здравей! Първо, бих желал да ти пиша, че аз не съм ревностен християнин.

На първия и втория въпрос не бих могъл да ти отговоря, защото не си давам
много зор да чета Новия Завет.

На третия въпрос мога да пиша накратко какво мислят психоаналитиците,
философите и социолозите, тъй като те се занимават с тези проблеми
професионално, ползват огромни емпирични данни и научни методи, т.е.
моят критерий за истинност е науката. Та, човек е сексуален още от
най-ранната си възраст. До края на пуберитета индивидът преминава
последователно през оралната и аналната фаза от организацията на
сексуалността си. През това време човек сам си е сексуален обект,
сексуалността му е автоеротична. В сила е т. нар. принцип на удоволствието,
който не търпи отлагане на задоволяване на нагона, който настоява
за отпадане на напрежението веднага и без значение от обстоятелствата.
Този принцип, обикновено, е сигнал за незряло и ирационално поведение и
исторически е доста пагубен. Общества, които градят основата си на този
принцип обикновено са в упадък. Пример за ранна детска сексуалност е
смученето на пръсчето, когато детето заспи. Аз поне знам доста деца, които
сериозно си смучеха пръстите. Тук направо се разсмях. Така. По-нататък.
След края на пуберитета вече връх в сексуалната организация на човек взима
примата на гениталната зона, т.е. младите хора вече правят обектен избор,
инвестират либидото си в сексуален обект от срещуположния пол. Като
запазват и егоистичната си нагласа да дават, но след като постигнат
единение и идентификация със сексуалния обект, те "връщат инвестираното
либидо в себе си". Постепенно се налага и т. нар. принцип на реалността -
нагонът да се задоволява не веднага, а да се търси неговото по-постоянно
и по-сигурно задоволяване. Т.е., човек започва да действа по-рационално.
Сексуалното поведение на повечето хора, които наричаме хомосексуалисти
(мъже и жени) и блудници (жени) е точно недостигане до примата на
гениталната зона или регресия към по-ранните стадии в организацията на
сексуалността. И в двата случая несъзнаваното е взело връх и единственото,
което индивидът иске, е все по-голямо насищане на желанията.
Несъзнаваното кара и тези хора да са пропаднали нравствено, защото така
винаги техният сексуален нагон бива моментално задоволен, няма отлагане,
няма рационалност.

Ето какво пишеш. "Научих, че ако обичаш някой и той ти се обади в
3 през нощта и ти каже само "Убих човек!", единственото което трябва да
попитам е "Да взема ли лопата?" На психолозите това им е ясно и без да го
казваш. Както писах по-рано, несъзнаваното тласка човек към безнравственост, чиято по-нататъшна цел е незабавното и безусловно задоволяване на нагона. При жените-блудници също няма морал. Та, едновременно искаш да не те съдим, а на твоя любим дори да му/и е позволено да убива безнаказано. Сам прочети какво си написал(а)! Едва ли някой би те приел за чиста монета, с извинение.

Четвърти въпрос. "Смятате ли, че хора като мен са щастливи?"
Щастието е нещо субективно. Т.е., няма мярка за щастие. Примерно,
един човек със садо-мазохистични наклонности би бил щастлив да го
бият, а аз не бих искал някой да ме налага с камшик.

Прескачам няколко въпроса. "Как бихте постъпили, ако например вашия
син или дъщеря ви каже един ден, че е гей? Или се чувствате застраховани?"
Както ти описах, ако едно дете преди края на пуберитета бъде тласнато
към блудствени действия, спасение трудно има за него/нея. Един индивид,
тръгнал из дебрите на несъзнаваното, трудно би могъл да намери път
към човека в себе си.

Останалите върпоси имат подразбиращ се отговор след като отговорих
на предишните.

Не виждам защо пишеш за любов - любов към любимия ти човек, любов
към Бог, след като сам написа, че би помогнал на убиец. Човек не може
да обича, ако няма чисто сърце. Друг въпрос са страстите. Аз пиша за
обич, а не за страсти.

в по-философски план положението е още по-отчайващо за блудниците.
Те не могат да осъществят смисъла на живота - да оставят поколение.
Нали питаш какво бихме направили за любимия си човек? Ето, аз ти
казвам. Бихме създали с любимия човек семейство и деца и така
бихме продължили живота, бихме дали на децата си възможност да живеят,
да изпитат чувства, за които си залужава човек да живее.

Понеже не съм психолог, не съм и писател, а пък имам и друга
работа за вършене, смятам да приключа с моите писаници.