Когато не разбираш нито от богословие, нито от биология, нито от психология, по-добре не се излагай с ученически съчинения. Иначе рискуваш да излезеш по-глупав и от средно статистическия евангелист, което значи адски глупав. Така че избягвай занапред да поучаваш "наивните" християни в този форум какво учи "науката", с която и ти не си наясно.

>>Понякога един белег се променя /мутира/ в дадена алелна форма, която по принцип е рецесивна.<<

Това "понякога" е много научно, няма що...

Дори да оставим това, "белег" е твърде неопределно понятие, особено в случая, където не става дума за ясно идентифицируема физическа характеристика като цвят на очите или косата, например, а за предразположеност към определена сексуална чувствителност и поведение.

Има публикувани много биологични изследвания, чиито резултати се цитират като доказателство за наследствения характер на хомосексуалната (ХС) ориентация и поведение. В едно от най-известните изследвания по темата се предполага (доказателствата са спорни, защото не са възпроизведени от други екипи учени), че една от формите на мъжка ХС е свързана с един регион от по-дългия край на майчината Х-хромозома, наречен "Xq28".
Има и друго известно проучване, в което е установено, че изследваните лица от мъжки пол, които са декларирали хомосексуална ориентация имат, в сравнение с контролната група хетеросексуални лица, по-ниски нива на креатин, на 17-кетогенен хормон, както и на андростерон-етиохоланолон и по-високи нива на 11-кето-етиохоланолон и др. хормонални субстанции. Но това второто не се отнася до наследяването, до гените, до ядрата на клетките, а до актуалното биохимично съдържание в кръвта, което е податливо на онтогенетично повлияване.
Изследванията, които дават доказателства за и против биологичните основи на хомосексуализма се разделят на 3 групи: генетични (те са най-важните, защото с тях се доказва или опровергава наследствеността на ХС); ендокринни (изследват се хормоналния състав в кръвта); невро-анатомични (изследват се различията или липсата на различия в някои микро-структури в мозъка, напр. за една група клетки от хипоталамуса, наречена "INAH3" се твърди, че при някои ХС мъже е по-къса, отколкото е нормата за мъже). Но никое от тези твърдения и доказателства не са идентично възпроизведени от други независими изследователски екипи, т.е. засега не могат да бъдат приети от научната общност за валидни.

Грешно е обаче да се тръгне в тази посока, защото е съмненителен самият език, с който борави биологията, особено в моментите, когато трябва да се направи връзка между човешката генетика, анатомия и физиология от една страна и човешкото поведение от друга.
Аз съм сигурен, че по анатомия и функциониране телата на всички хора се различават по хиляди признаци, но съм също така сигурен, че някои от тези различия са издигнати чрез културните модели (митологии, вярвания, ценности, предрасъдъци) и обществените структури (политически, образователни, съдебни, икономически институции) до ранга на особено важни и определящи личностната идентичност, имиджа и самосъзнанието на отделния индивид. Такива най-важни различия са полът, възрастта, външният вид. Ако някой се роди мъж, но си остава по-нежен, раним, чувствителен, дори физически по-деликатен, отколкото е прието за нормално от груповата култура на семейството и връсниците му, той е склонен да намери за своята специална "порода" подходящата идентичност, подходящия имидж, подходящото самосъзнание; и го намира, но къде? Пак във вече обособила се микрокултура - тази на гейовете, която за съжаление става все по-агресивна и директно експозираща се.

Хомо-еротичната ориентация е придобита в рамките на вече обособили се културни микросреди, вече оформени съвкупности от ценности, от желателности и нежелателности как човек да се държи и как - не.

И като такава, тази ориентация е податлива (макар в някои случаи трудно) на терапевтично и социо-културно повлияване.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите