Винаги се кефя да те чета, но понякога не съм съгласен с тебе. Проблемът на харизматията не са люде като Кенет Хаген и Йон Ги Чо. По-скоро харизматията е хранителна среда за такива хора. Емоции, духовна нищета, теология, свеждаща се до кръщението с Духа, взаимно противоречащи си свидетелства и доктрини, дадени от един и същ дух, тотално неглижиране на разума за сметка на опитността. Помисли само какво е било началото на петдесятното движение през 1901 г., когато още никой не е предполагал, че ще се появят титаните на мисълта като Кенет Хагин, Дерек Принс, Бени Хин и пастор Бонке. Без да знаят, харизматиците още тогава започват да повтараят едно към едно изстъпленията от древногръцките мистерии - падане в несвяст, говорене на чужди "езици", чудотворни изцеления и всякакви други прояви на "духа". От началото на 60-те години харизматиците настиснаха портите на католическата църква, а от 80-те години навлизат и в православието. Вече почти няма протестантска църква, в която да не са проникнали глосолали. Общо взето, Вавилон Велики. Не е необходимо човек да е експерт, за да види, че бъдещето на християнството е Ню Ейдж и спиритизмът.