Очевидно още Адам е правел жертвоприношения, какво пречи да ги е правил и Ной? Да не говорим, че и двамата са говорили непосредствено с Бога. Просто не виждам какво има да се умува.

Добре де, ти как разбираш наказанието? Не считаш ли, че то има нещо общо и съизмеримо с ВИНАТА на този, на когото то се налага. И после - ЗАЩО се налага наказание? Понеже някой е сгрешил? Примерно тогава каква е разликата между такса и глоба? Някой е решил, че да си паркираш колата на паркинга струва 5 лв такса, а да я паркираш на площада - 500 лв глоба. Но тогава къде е разликата?! Аз поне не виждам такава (освен в чисто и грубо материален план). Но тогава как да разбираме, че някой е СГРЕШИЛ? Глобата или наказанието плашат само неплатежоспособния и страхливия. Това ли възпитаваме чрез системата на наказанията? Да, за съжаление тъкмо това - у тоя, който се поддаде.

Но Бог не постъпва така. Той не казва "цената на тази ябълка е твоят живот" (изяж я, ако ти стиска!!!). Не, Бог не възпитава чрез заплахи, Той не ни учи да сме страхливи и малодушни. Целта тук не е да се опази ябълката от изяждане, понеже видите ли тя е по-важна от човека. Не, заповедта е дадена с възпитателна цел. Бог именно ни възпитава. Да, грешките са опасни - вярно е, но за кого? Опасни са за човека. На Бог не Му е нужно да предотврати грешките за да се предпази. Не, а за да предпази нас. И в този смисъл наказанието няма за цел да е цената на грешката, то има смисъла на изправителна мярка. Това е и изначалното значение на думата "наказание" - поучение, наставление.

Ето поради тази причина изправителната мярка, сламката, за която да се хванеш, т.е. наказанието не само може, но и е показателно за вината, с която човекът е повредил нещо у себе си, т.е. за дълбочината на прегрешението. Но също и за вината му. Една е вината на този, който изпускайки по невнимание, макар да е предупреден за тази възможност, нещо от терасата убива човек. Съвсем друга е вината когато собственоръчно пререже нечие гърло. Резултатът е същият - убийство. Но наказанието е различно. Кажи ми - как ще се поправи единият и как другият? Ако злобата живее у втория, той НЕ МОЖЕ да се поправи. Той вече го е мислил хиляди пъти и с цялото си същество осъзнато е убил, не вижда да е сбъркал, би го направил пак и пак. За такъв поправка няма. Ето това е участта на разбиращия, това му е вината. Той е умрял.

А първият бива наказан за да се поправи, понеже е сгрешил по невнимание, но втори път не би желал да го направи. Такъв може да оживее. Затова му е даден и шанс. Защото не е бил съвършен. Ако съвършеният в разбирането на истината сгреши, то това означава, че е съвършено лош - в смисъл "не може да се промени", съвършен(свършен, завършен). Но след като Бог му е дал шанс за поправка, означава, че не е завършен, а има да учи. Какво според теб, ако не именно същността - Евангелието?

После - как мислиш, един първолак способен ли е да възприеме материала за 10 клас? Има ли потенциал? Има

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите