Здравей братие Поп Ставрие,
Да ти уважа отново темата по никое време. Аз така си пиша, според как ми дойде музата и свободното време. Тъкмо когато си мислиш, че темичката потънала, изплува Жабчо от блатото и ей я темата отгоре.

За да разбереш защо е малък интереса към нея ще ти разкажа една стара поучителна история от времето, когато бях млад, зелен и див Жабок.

Бях напуснал бившето ми чаркве, поради несъгласие с авторитарната политика на Дъртото Пастероре и защото пусна сред стадото вълците грабители на Новата Вълна в лицете на Дерек Принс, Джон Остийн и Йон Ги Чо. Минах един път да се видя, просто след събранието, с някои от приятелите ми, които още ходеха там. Повод да бъда завербуван отново, като ме изтипосат на амвона да проповядвам, за да не мога да откажа после да остана за постоянно. После амвон през крив макарон. Нито да приемеш, нито да откажеш. Губиш винаги.

Първи песни за хваление, а аз трябва да сглобявам проповед в движение. Казах няколко думи между песните, като въведение да разгледам част от проблематиката, която сведе една голяма евангелска църква до ниво да съществува само по име. Дъртото Пастероре винаги мрази някой да каже, че в чарквето му има проблеми. Идеалната църква на идеалния пастор, който очаква велики награди от Бога, когато се яви пред Него, защото е имал най-великата църква в евангелския свят. “Блажени са слепците!”- рече Санчо.

Слушам го какъв намек ми прави в молитвата: “Оууу Господи, дай му на брата Твоето слово да говори, не човешко слово, но Твоето слово.” Намек да не му развалям рахата. Подгласната му дърта систър, която му беше нещо, като лев мустак с още по-тъничко гласче приглася: “Уоуооу Господи, дай му на брата Твоето слово да говори, не човешко слово, но Твоето слово.”

На мен вътре ми кипи, как може божествените изобличения да бъдат представяни за човешко слово и по този начин да бъдат отхвърляни. Щом имате претенциите, че различавате кое слово е човешко и кое божествено ще ви дам възможност да се пробвате. За няколко мигвания на очите сглобих и адаптирах нещо, което бях коментирал няколко дена по-рано с една сестра, докато и бях на гости. Започнах проповедта:

Господ обича много да бъде хвален(дъртото пастероре това му беше фикс идея за манипулиране на Бога). Нека прочетем псалом 117:
1 Хвалете Господа, всички народи; Славословете Го, всички племена;
2 Защото милостта Му към нас е голяма, И верността Господна трае до века.

-Халелуя, братя и сестри!- казвам аз(пунктирайки американската мода).
-Халелю, братко Фрог!- отговарят ми те.
-Слава да бъде на Бога, братя и сестри!- продължавам аз.
-Слава да бъде на Бога, братко Фрог!- отговарят ми те.

И понеже Господ обича да бъда много хвален(дъртото пастероре вече си умира от кеф, Фрог дали не е поумнял и не е започнал да мисли като мен) нека да го прославим и с песничката, с която го хвалят нашите младежи:
Щом хвалим заедно Господ Исус
победата идва чрез словото Му!

-Халелуя, братя и сестри!- казвам аз.
-Халелю, братко Фрог!- отговарят ми те.
-Слава да бъде на Бога, братя и сестри!- продължавам аз.
-Слава да бъде на Бога, братко Фрог!- отговарят ми те.

Стоя аз и ги гледам. Усмихвам им се сладко, като невинен младенец от икона, а вътре в сърцето ми бушува ураган от болка, мъка и яд, как може да са толкова слепи и неразбиращи. Малко по малко започнах да променям израза на лицето си, докато добих свирепия израз на стар преторианец тръгнал за сенаторски глави по заповед на Императора. Запитах ги с гробовен глас:
-А няма ли поне един от тук присъстващите братя и сестри, който да се изправи, да застане пред мен и да каже: “Братко Фрог, ти защо богохулстваш в момента от амвона?”

Лицата им окаменяха от изненада. Чуваше се как в далечния ъгъл паякът плете паяжината си.

Тук свършвам. Преди да продължа с историята си ще попитам:
Просто се шегувам, блъфирам или им казвам нещо истинско?

Как мислите? Спрете и помислете, какво бихте разбрали от казаното от мен. Затова продължението на разказа ми ще бъде в следващия постинг, за да ви дам възможност непредубедено да поразмишлявате.

Поздрави
Old Frog

Тука Тошо ще стартира, ритането на лъжливи задници е неприятното му задължение.