Знам за увлеченията на Стоунс от онова време, защото съм запознат с биографията им. Но това при тях е някакво по-скоро временно увлечение и забавление, в името на изкуство (като вдъхновение на песента им от 1968 г. Sympahty for the Devil е послужил романът на Булгаков "Майсторът и Маргарита"). По-нататък изоставят тематиката за "дявола" в песните си. Мик Джагър, доколкото знам, се е занимавал иначе също с йога, кабала и т.н.

От най-известните рок групи (в т.ч. и изброените от теб) почти никоя не може да се определи като сатанисти. Изключение правят единствено блек метълите. Чел съм една много интересна книжка, писана по действителен случай, заглавието беше нещо от рода "Завръщане от ада на Сатанинската секта" (историята на едно момче, което едвам се измъква от една такава секта), сатанисти наистина съществуват и те са много болни хора, извършват най-различни и най-брутални извращения, като според книгата организациите на сатанистите са много силни и влиятелни, особено на запад.

Но едва ли, когато в текстовете на песните на дадена група (в които в преобладаващия случай става дума за мадами, секс или пък в някои случаи за бунт/протест срещу политика, религия и т.н.) думи като "дявол", "ад" и др. са по-скоро метафора, е удачно въпросните групи да се смятат за "сатанисти". Сатанизмът е нещо много по-болно и опасно.