А-а мерси, мерси
какво правите на този ден? тук при нас дъщеря ми се е облякла като принцеса а аз планувам да ям сладко цял ден!
Те лютераните и православните имат и по късни диалози, уви полза никаква.
мезду другото Българите се протестанчат от няколко века насам
В отговор на:
От бежанците, достигнали до Седмиградско след 1737 г., 12 семейства се приютили в селата около Сибиу, Голям Чергед (дн. Голям Чергул), Малък Чергед (дн. Малък Чергул), Баумгартен (дн. Булгарт) и Райхсдорфен (дн. Рушиор). Техни потомци имало тук и в края на XIX в., когато вече останало само българското им име, а говорели на влашки език. Онези, които живеели в Малък Чергед, станали протестанти, а в Голям Чергед — униати. Но и след два века живот в чужбина потомците на чипровските бежанци пак се отличавали с фанатичната си привързаност към старите обичаи, гордеели се, че са българи [208].
В отговор на:
Със задграничните му пътувания е свързано изследването на езика на седмоградските българи от с. Български Чергед, отразен най-вече в т. нар. Чергедски молитви („Седмоградските българи и техният език”, 1926). Чергедските молитви са писмени текстове на латиница от XVI в. на насилствено отвлечени пленници от Североизточна България по времето на военния поход на унгарския крал Стефан V (1266 г.) в Трансилвания. Диалектът на тези българи, приели на новото си място протестантството, според податките от молитвите издава мизийски особености: редукция а-и, е-у, делабиализация на у-и след меки съгласни, следи от старобългарско ы-ъ, застъпници на като ’а и като а, преглас на етимологично ‘а-е, замяна на х с ф, член за м. р., ед. ч -о(т), императив -ете в мн. ч., старинни наречия от типа нин’а и пр. Молитвите пазят и особености, които вече не могат да се открият в Мизия: разложен назализъм, склоняем член в доста на брой падежи и др.
Л. Милетич е откривател на два изключително важни за историята на новобългарския книжовен език паметника - Копривщенския и Свищовския ламаскин, които издава със задълбочени езикови проучвания към тях в поредицата „Български старини”, кн. II и кн. VII (Копривщенски дамаскин. Новобългарски паметник от XVII в., 1908; Свищовски дамаскин. Новобългарски паметник от XVIII в.; 1923).
Редактирано от muntzer2 на 31.10.07 17:04.
|