Санчо, знаеш отговора...защо питаш изобщо? Защо се колебаеш?

Понякога става наистна уморително...Хайде като от учебник:

Има една група от Закони, които са свързани със задължителните добри дела, коит трабва да извършва човека. Така наречните закони "хасодим". Първата обобщаваща заповед е "Обичай ближния, както самия себе си". Останалите заповеди включващи милосърдието (рахмоним) като акт, щедростта (хасодим), гостоприемството и т.н. са най-големите блага, които може да стори някой. Извършителят им се спасява.

Тези, които ползват "хасодим" от предоставящ го пък се задължават за покаяние, ако са прегрешили пред даващия, за благодарност и .т.н. Отношението, което се полага за всеки съответен предоставен ти "хасодим". Прошката е във тази група. Който порщава е ИЗВЪРШИЛ ХАСОДИМ и се псасява.
КОЙТО НЕ ОЦЕНЯВА ПРОШКАТА е неблагодарен към простилият, не се е покаял и не подлежи на спасение, и е в грях. Последният може да не се обвърже със задължение за хасодим - отношенията, ако си му дал прошка БЕЗ ТОЙ ДА ТИ Е ПОИСКАЛ ТАКАВА. Въпреки това твоята прошка си остава хасодим в твоя полза пред Бог.

Така, че прощавай на ред.
Тези, на които си простил (ако има за какво да прощаваш някому де...) да му мислят ако злоупотребят с твоята прошка/добрина и не се покаят пред теб, камо ли пред Бог. Покаянието следва да изключва повторение на същата гешка.

Все пак човешко е да даваме още един шанс. Последното отново е хасодим, но двойно задължаващ за ответ този на когото си го дал.

Това за взаимоотношенията човек-човек.

От друга страна Бог е в непрекъснато сътояние на хасодим и всяко покаяние е измиване на греха пред него. Повтарянето на грешката също е двойно задължаващо, тоест грехът е още по-тежък ако повториш същия грях.

Ясно ли е?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от *abi* на 07.10.07 13:40.