в "чакането" има едим много специален момент и той се нарича "отложена присъда"...


Точно във връзка с присъдата исках да продължа, като отговор на въпроса ти "Какво да правим с "различните" от нас".

Историята за Авраам, която ти преразказах - накратко и изцяло със свои думи има следното възможно тълкувание:

Основното, което се изисква от нас е да се отнасяме към другите справедливо и със състрадание. Крайно трудна задача, защото някак си двете понятия се "бият" по между си.
Авраам не се е справил със справедливостта, от там е нарушил и възможността да продължи съсраданието си. Ролята на Бог изразена в чакането показва безграничното милосърдие, а думите му към праотеца са такива, че показват бъдещото въздаване на справедливост.
Какво ще е то ще зависи от покаянието на стареца и от злоуподребата с божието безгранично състрадание и човешкото змено такова изразено дори в това, че е "намерил състраданието на на пътя си" в лицето на Авраам, но го е подминал.

Авраам от своя страна се връща в състраданието, но рано или късно ще въздаде справедливост, защото ако божието търпение има граници в рамките на един наш живот, то и човешкото има, но в рамките на едно гостоприемство. Рано или късно идва реда на справедливостта.

И така в чии ръце е оставена възможността да се възползва от земното и небесното състрадание и да получи справедливо възнаграждение или присъда?

В ръцете на стареца.
Само от него зависи дали ще получи благословия или ще бъде наказан за злоупотребата: неосъзнаването, че е получил най-висшето благо - състраданието и любовта.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от *abi* на 06.10.07 22:58.