не си спомням да съм ти писал:"Какво те прихвана и теб?",но aко е така моля за извинение.

Написах го заради заглавния постинг. Искаш да останеш в сянка, да си смениш ника...И ми стана странно защо. И понеже пак съм спала с отворени очи реших да питам "какво те прихвана?", демег какво се е случило.

После фам ми обясни нещо за някакви протестанти, но аз пак нищо не разбрах. От грипа дето ме тресе два дни ще е...

Мисля, че стана ясно, ако изобщо е имало някакво недоразумение.

А под звездичките ти писах относно един постинг на който ти ми отговаряш на репликата (не отправена естествено към теб) "Айде чупката бе досадник!"
Мернах този постинг някъде, но не помня в коя тема и счетох за добре да ти отговоря в тази тема, че не си досадник, а и да си бил поне си автентичен :)))

************************************************************
искам да поговорим малко на тази тема:"как да постъпваме с "различните" от нас?"

Всички сме различни. Ти не си аз, аз не съм ти, Дорето си е Дорето. Какво правим с различните от нас, зависи от това какви сме самите ние и какви ще бъдат и те спрамо нас.

Ето:

Благословен е бил домът на Авам поради щедростта и милосърдието му. Аврамовият дом бил отворен за всеки скитник, просяк, пътник и бездомник. Сара от зори до мрак помагала да съпруга си в милосърдните му дела. Аврам искал всеки да е нагостен и подслонен и да открие чрез гостоприемството му Божията милост и величие.
Веднъж минавал един беденстарец. Аврам го поканил да влезе в дома му. Нагостил го, измил раните му, дал му шатрата си за подслон. Но старецът отказал да признае Божията Слава. Настоявал да почита своя идол. Аврам се ядосал и го изгонил в пустинята.
Явил му се Бог и казал: Ех, Авраме...ти една нощ не можа да го изтърпиш, а аз през целия му живот благосклонно го търпя и чам да се покае за грешката си.
Аврам се разкаял, и намерил стареца. Паднал на колене и го помоли да му прости за лошото си отношение към него.

Легендата не ни казва какво се е случило после между тях. Дали стареца е признал своята грешка както Аврам е направил. Аврам е дал всичко от себе си, и дори и в нетърпението си се е смирил, но старецът дали и как му се е отблагодарил?
Едно е сигурно. Бог е бил там и е чакал.

И така. Аз бях Аврам и не изтърпях и една нощ. Ти беше Бог и чакаше.

Сега си разменяме ролите. Ти ще си Аврам и ще гощаваш, миеш рани, и убеждаваш в Божията Слава. Аз ще съм Бог, и благосклонно ще чакам:
Колко ли нощи ще изтърпите...

И когато търпението ви се изчерпа, ще ви открия защо е станало така.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите