И така колко често това което трябва да бъдем
като християни и това което сме реално са две различни неща. Колко пъти ние в живота си реално сме християни и
колко пъти ние играем тази роля. Можеби защото играем тази роля отиваме там където можем да срешнем само лудост.


брат,в това,че сме "две различни неща" е силата ни като християни.
аз например приемам,че един доктор,който работи в болницата е доктор понеже е избрал тази специалност и се е обучил в нея.но в метрото е "обикновен",като всеки друг човек в метрото.по нищо не му личи...
трябва ли да парадира и в метрото,че е доктор!?не.но,ако се случи така,че някой в метрото изпадне в "нужда",то той казва:"аз съм доктор.оставете на мене да му помогна".
поне така е и с пилота,който в отпуска,пътувал със семейството с сaмолeт.
пилотите на самолета обаче се натравят от развалена храна и стюрдесата пита:"има ли пилот в самолета?
става пилота езкурзиянт и казва:"аз съм пилот".
това,че сме по "професия" християни не ни лишава от това да сме човеци,като другите.
ето какво е лудостта...
са си християнин и никога човек.
да "парадираш" с това,че си християнин по всяко време и на всяко място.
ето защо всичките "библейски герой" сме ги лишили от "човешкото".лишили сме Библията от реализъм...
ето защо и вярата ни не нито човешка,нито земна.създали сме "един продукт" ухаещ на есенциа,за да прекрие "миризмата" ни.
ето това неразбиране е лудост!
ето ти ги и съмненията,обесърченията и отчаянията...

Тошо нЕма да участва в състезанието.остана на старта...