Ако свещеното Писание обявява, че всички ние сме царе (Откровение 1:6), толкова ли е странно, че Църквата говори за Мария като за Царица? Ако светата Библия обещава, че вие и аз ще съдим ангели (1 Коринтяни 6:3), нима е толкова необичайно, че Църквата пее за Мария: “По-почитана от херувимите и несравнимо по-славна от серафимите”?

Не само че чрез Божията власт и милост Мария побеждава греха и смъртта, но псалмопевеца я съзира и на небето с пророческия си взор. Защото в Псалом 44 Христос е Цар, а Мария е от дясната Му страна като Царица - и съвсем правилно. Ако Бог може да ни направи “царе и свещеници” (Откровение 1:6) за цяла вечност, Той съвсем определено притежава изключителното право да я короняса с още по-голяма чест в царствената небесна процесия.

Ако св. Павел ни нарежда като на свято свещенство: “молете се духом във всяко време ... за всички светии” (Ефесяни 6:18), толкова ли е страшно и срамно, да признаем заедно с Църквата, че светата Мария (заедно с всички светии, които са преминали от смъртта към живота и постоянно пребъдват в Христовото присъствие) се застъпва пред своя Син за всички човеци? Защото тя е пример за онова, което всички ние трябва да станем.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите