Молбите отправени към светците неможем стопроцентово да кажем дали са напразни или не,
но със сигорност са съмнителни.Не ни е дадена такава информация. Имаме информация, че христос
дава способности и власт на апостолите докато са живи, но след тяхната смърт как стоят нещата е друго.
Ясно се казва, обаче че наш посредник е Христос - този който ходатайства за нас.

Ако трябваше да се облегнем на това, че броя на ходатаите ни повишава шанса да ни чуят то
раните християни са имали малко шансове. Затова на мен това ми изглежда рисковано и изграждащо
подобие на пантеон.

Да твърдим, че Илия отговаря за дъжда е плашещо, а преди той да се появи кой е отговарял - може би
Зевс. Бавно вървим към Хиндуизма така.

Все пак Христос освен всичко което направи ни показа, че трябва да спрем да разсъждаваме по този начин и
да не изместваме фокуса си от този който трябва. Христос бе сред нас в прав текст да ни каже, да ни помогне
да се отървем от оковите си, които отново започнахме да ковем.

Да смятаме, че Бог се нуждае от служители само ограничаваме Бог. Служители има, защото ние
се нуждаем да служим. Служението е част от учението. Дали на Бог иначе ще му стигне времето
е отново ограничаване. Все пак не трябва да забравяме, че времето е за нас а не за него. Как да кажем...
ако музиката се развива във времето то времето се развива в Бога. Нека да не забравяме, че живеем
във вселена, в която ние сме троха и всичко това което остава ако се управляваше така както си мислим
то администрацията ще е нещо толкова сложно, че на Бог пак няма да му стига времето само да говори с посредниците си.
Пак можем да объркаме Бог със супермен, който се издига над планетата и чува много гласове и молитви за единица време, но
Бог не се нуждае от тази едница време и тази линейност. А и не незнаем дали вселената е само една или са N на брой.

Бог не иска да ни научи да свирим все една и съща канонична мелодия и този който наруши правилата ще го
бие през ръцете, а въобще да се нучим да свирим. Иначе всички ще сме еднакви, а Бог е сътворил света разнообразен,
различен, но хармоничен.