"Като дете имах големия късмет да ме възпитават безкрайно различни помежду си хора. Атеистичната ми баба и фанатичният ми баща се бяха заели специално с религиозното ми възпитание.
Днес мога да кажа: и слава Богу! Както би казал Аврелий: "От баба си - хумора, от баща си - вярата". Всяко хлапе, разбира се, слуша повече старите, които са къде по-интересни от родителите; и аз растях здраво неверниче, безбожниче, поганче, диваче. Баба обаче (Царство й небесно! Не се шегувам.) направи основна грешка в процеса на отглеждането ми. Обичаше да ми чете приказки. След като се научих да чета самостоятелно, добрата старица започна да ми дава приказките. Естествено, Крали Марко, Артур и ламите ми се струваха много привлекателни и аз бях сигурен, че всичко, написано в томовете на Каралийчев и братя Грим е истина от край до край. А какво се получава от човече, вярващо във феи, но не и в Господа-Бога нашего? Правилно, езичниче се получава.
За мое щастие, татко не ме остави на мира и продължи да ми налива религията в главата, докато не схванах, че от нея по-хубава и величествена приказка надали има. А величието, мисля си, е най-приказното от всички приказни неща.
Оказа се, обаче, че вярата не признава съществуването на елфи, самовили, дракони и прочие. Поне така казваше татко - тогава. От мисълта за това се натъжавах и започвах да си мисля така:
"Безбройни са делата Ти, Господи. Всичко си направил премъдро! Но ето, че на хората им се е наложило да си измислят неща, които на Теб не са Ти и хрумвали. Защо, например, не си цвъчнал тук-таме и по някой грифон, да речем, или феина поляна - за по-шарено? Не че Те критикувам, нали разбираш, но щеше да е толкова по-интересно, ако освен Теб, Врага и хората помежду ви имаше и други същества - странни, красиви, благи и страшни. Как Ти се струва, Боже? Направи нещо по въпроса, моля Те. Амин."
Така си мислех и се чудех понякога могат ли да се примирят приказките с Евангелието. Естествено, оказа се, че не между хубавите неща, които толкова обичам, има противоречие, а в образованието ми.
Свети Василий ме учеше в проповедта си "За звездите", че звездобройството е измама и лъжа. Моите почитания, отче, дължа ти много, но тук може би си се позаблудил. Нали в началото на Евангелието от свети Лука се разказва за звездата, която тримата влъхви от изток последвали и така попаднали на малкия Христос. Чудесно, Писанието оправда звездобройството и търсенето на поличби. А виж ти, влъхвите също можели да се покланят на Бог, значи са си християни, спор няма. Добре, вече няма да гледам на Мерлин Магьосника с подозрение.
Известно време ме притесняваше и въпросът с драконите, но житието на свети Георги разсея всички тревоги.
Кой смее да каже, че религията била скучна?
Или по-скоро трябва да се запитаме дали приказките, стари митове, са чак толкова езически.
Баба казваше, че в много нехристиянски текстове пише същото, което мога да прочета и в Новия завет, та да не си губя времето с недомислени продължения на старата еврейска история. Което е вярно вътре, продължаваше тя, го има и другаде, а което е невярно - не те интересува.
Оказа се, че нещата наистина стоят така, както ме учеше старата. Или почти. Между нашата вяра и чуждите има толкова общи неща! Само че с годините започна да ми се струва, щото само най-просветените иноверци са се добирали до бледи сенки на нашето учение, а различията са единствено във вреда на иноверците. Осъзнаването на този прост факт ме кара и досега да се радвам като смахнат.
Ето и още един чудесен повод за радост. Религията учи, че в последните времена ще настъпи страшното царство на Врага, сетне войната между небесното и адското воинство, а накрая - справедлив съд и равносметка за всекиго и всички. Не знам колко от моите хора, вярващите, са се замисляли над тази обещана последователност от събития. Каквото и да стане с всички нас, колкото и да бъдат съблазнени от лъжи, който и да падне на последната права преди финала - небесният град ще слезе на земята или по-скоро земята ще се издигне над облаците (образно казано. Бог няма нужда от театрални ефекти). В големия конфликт за света и душите ни победител няма да е Измамникът. Отсега можем да сме спокойни за изхода, защото за разлика от старите скандинавци нас не ни чака Залезът на боговете, а Изгрев, последван от вечно Пладне. И ето я и голямата ми тревога, голямата ми надежда и голямата ми молитва. Предполагам, че победата над Врага ще бъде пълна и безусловна. Не значи ли това, че всички, които справедливостта би трябвало да осъди на вечна самота, страх и смърт, милостта ще оправдае? Нищо по-приказно, величествено и... убедително не мога да си представя от един вечен Йерусалим, в който през една врата влизат заслужилите (доколкото такива има - всички сме малко или повече грешни), а през другата - изненаданите помилвани (дали това няма да сме всичките милиарди с недотам чисти души?). Защото, за да бъде триумфът на истината пълен, никой не трябва да споделя самотата и отчаянието на Клеветника. Може би затова и свети Павел е питал: "Где ти е, Смърте, жилото?"
Леле, колко метафизика! Някой би могъл да си помисли, че пробутвам сектантски щуротии, ереси, друг - че не съм напълно с всичкия си. Нито едното, нито другото. Само публикувам размислите и надеждите си за най-важното, което може да тревожи един гузен и религиозен човек.
Позагубих от приказното. Добре, да помислим за нещо по-просто, забавно и приказно. Какво да кажем за великаните? Как се отнасят те към Писанието и Преданието? Докато четях първите части на "Беоулф", научих, че според северната християнска традиция великаните, Божи и човешки врагове, са наказаните потомци на Каин. Добре, но северната традиция не е авторитетна по верски въпроси. Хората може да са си измисляли каквото им хрумне, колкото да попримирят старите си любими истории с учението на новите свещеници. Само че в "Битие" открих по въпроса нещо, което отново ме успокои. Там пишеше, че родът на исполините произхожда от близостта между "синовете Божии" и човешки дъщери. Какви са "синовете" не се наемам да обяснявам, но не съветвам никого да измисля цяла сюрия братя на Христос, защото не е здравословно. Какво пречи поне дъщерите да са от рода на Каин?"

Това е мой стар текст за приказките и вярата. Не всичко в него продължава да ми харесва, но общо взето продължавам да си казвам, че всеки, който смята добрите приказки за сатанински, е глупав. И "Властелинът на Пръстените", и "Питър Пан" нямат общо с вярата и религията ми, но пак са важни и хубави книги.

Впрочем, браво на Кураев.

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...

Редактирано от glishev на 08.08.07 13:16.