..............


"Но отново съм длъжен да обърна словото си към словесните науки; не мога да не се връщам често към тях; нужно е да се постарая да ги защитя по възможност. Много тежки несправедливости е извършил богоотстъпникът, но струва ми се в това особено е нарушил закона. Моето негодувание ще споделят всички любители на словесността, занимаващи се с нея като със свое дело, хората, към които и аз не бих се отказал да принадлежа. Тъй като всичко друго съм оставил на другите, които го искат, оставил съм богатството, известността на произхода, славата и властта. Едно само запазвам за себе си – изкуството на словото. Ако на всеки му тежи неговият си товар, както е казал Пиндар, то и аз не бих могъл да не говоря за любимия предмет. И така, кажи ни, най-лекомислени от всички, как ти е хрумнало да забраниш на християните да се учат на словесност? Това не е била обикновена заплаха, а вече закон. Откъде е произлязло това и по каква причина? Кой красноречив Хермес (както ти би могъл да се изразиш) е вложил това в мислите ти? Словесните науки и гръцката образованост, казва той, - са наши; тъй като на нас принадлежи честването на боговете; а вашата част – е необразоваността и грубостта; тък като за вас цялата мъдрост се състои в едно: вярвай ... Как ще докажеш, че словесните науки ти принадлежат? А дори и да бяха твои, защо да не можем да участваме в тях, както изискват това твоите закони и твоето безсмислие? Каква е тази гръцка образованост, към която принадлежат словесните науки и как може да се употребява и разбира това слово? Ти можеш да кажеш, че гръцката образованост се отнася или към езическите вярвания или към народа и към първите изобретатели на силата на гръцкия език. Ако това се отнася към езическите вярвания, то посочи къде и у кои жреци е предписана гръцката образованост, така както е предписано какво и на кои демони да се пренася в жертва? На кого от боговете или демоните е посветена гръцката образованост? Но дори и това да беше така, от това не следва, че тя трябва да принадлежи само на езичниците или че общото достояние е изключителна собственост на някои от вашите богове или демони, както и много други неща не престават да бъдат общи, поради това че при вас е установено да ги принасяте в жертва на боговете". (Пак там)

И ето аз питам: за какво им е на християните днес да излязат от света на детската и училищна култура? Защо да помагат на Отстъпника?

И тук вече стигаме до много по-сериозния и тъжен въпрос: защо в православната среда днес е прието от всичко да се плашим (започвайки с интернета, фото светкавиците, ивичния код върху руския данъчен номер, и приключвайки с приказките)? Защо критерий за православността днес става степента на уплашеност? Ние ли – трябва да се плашим? "Ако Бог е с нас, кой е против нас?" (Рим. 8:31) Тези вълни от страхове, излизащи от някои църковни проповедници (и от всички енорийски клюкарки) не са ли симптом на сериозна болест? Защо считаме апостолската вяра за толкова слаба, че през цялото време се опитваме да я скрием от дискусионно съпоставяне, да я защитаваме, ограждайки я с полиция и цензура?