|
....
Аз не съветвам тези, които още не са чели книгите да ги четат. Аз просто изхождам от това, че те вече съществуват в света на нашите деца. И предлагам да се изтълкува този факт така, че децата да не останат на само с него без християнски компас. Но без нас – на гости или в библиотеките. Нужна ли ви е такава "партизанска война" във вашето семейство?
Но ако ще четем тази книга така, че всеки ред да съпоставяме с православния катехизис, то нека тогава такъв аналитик и сам да не излиза от рамките на християнската етика. Даже, ако си решил, че тази книга е вредна и трябва да се влезе в спор с нея – да се лъже в този спор няма смисъл.
Една гъркиня, Елена Андрулаки е написала гневно възражение от името на Православната Църква. Те ни уверява, че още във втората книга за Хари Потър "ние четем за жертвоприношение на животно, училищната котка (която забележете се казва "госпожа Норис") и за обладаността на малка ученичка, която губейки контрол над себе си, души петли и напада всичко живо и мъртво в училището. Атмосферата все повече напомня на трилър, още повече че всички ученици, всяка секунда са подложени на опасността да бъдат убити", но какво следва да кажем тук ... 1) Котката не е била убита. Била е само парализирана. В края на този том тя е излекувана; 2) Парализирането и не е било жертва, принасяна на когото и да било, а е била просто случайност; 3) Въобще хората не са имали отношение към този случай, котката се е вцепенила от това, че е видяла отражение на очи на василиск; 4) Василискът е пуснат на свобода от най-лошия герой в книгата, а Хари е убил василиска и е изгонил неговия стопанин ... И как от това може да се направи извода, че книжките за Хари Потър учат да се принасят котки в жертва на сатаната?!
Наистина в тази книга има момиченце, което става жертва на магия, "зомби". Но за тази случка след това съжалява и самата тя, а писателката оценява състоянието на "обладаност" като крайно негативно. Да се счита, че в този сюжет има проповед на сатанизма е все едно тя да бъде видяна в евангелския разказ за изцелението на бесноватия от Христос.
Вярно е, че "атмосферата все повече напомня на трилър, още повече че всички ученици, всяка секунда са подложени на опасността да бъдат убити". Но е вярно и това, че положителните герои се противопоставят на този ужас, намират в себе си смелост за борба. И побеждават. Даже е някак неудобно да поясним на гъркинята, че в която и да било детска епопея има минута "катарзис" – победата на доброто следва след изглеждащия вече безнадежден триумф на злото. И въпреки това се налага да и се напомни този термин от гръцката философия и драматургия, обеснен още от Аристотел: катарзисът е пречистване "по пътя на състраданието и страха". Болезнено странна е тази гъркиня, която не е съумяла да разпознае в сюжета с котката "римейк" на гръцкия мит за Медуза Горгона. Така че какво – сега и гръцките митове, в които се разказва за парализиращия поглед на Медуза Горгона, ще ги крием от децата?
Освен това, струва си да се отбележи, че с всеки том порастват и героите и читателите на книжките. Мрачният четвърти том е предвиден вече не за 11 годишни деца, а за 14 годишни тийейджъри.
|
Re: За Хари Потър :-) [re: cvete13]
