.......

Именно затова елементарното църковно осъждане пред лицето на тези книги би било неуместно. Нали само Църквата може да каже: всичко написано в тези книжки е повече от игра и по-реално от измислица. Невидимият свят наистина съществува. Светът на духовете ни е съседен и вратата към него не е заключена ... В този духовен свят се води война. От злите сили ни защитава любовта. Висшата любов това е любовта на Бог към хората. Тази любов се е изляла върху нас чрез Кръста Господен. Така че, ограждай се с него! Добрият наставник на Хари му казва – „Аз няма да си тръгна от училището, докато в него има поне един човек, който ми вярва. И още нещо, запомнете: тук, в Хогуортс, този, който е поискал помощ, винаги я е получавал". Така и ти се доверявай на Бог и си спомняй за Него. И нека тази ти памет за Него да прераства в молитва. И където и да се намираш, тази молитва ще те защити от чародеи.

Защо молитвата е по-силна? Ами защото в приказката магьосникът заповядва на духовете, които е свързал чрез магия. А там, където има заповеди, няма любов. А молитвата е молба, свободно обръщение към Този, който е по-високо, с надеждата за Неговия свободен любещ отговор. И най-малкото затова, в йерархията молещите се („Да ги благослови Господ!") са по-високо и по-силни от магьосниците в приказките.

Християнският педагог би могъл чрез тази книжка да пренесе децата към реалността на своята вяра. „Вие вече знаете, че именно жертвената любов на майката е спасила мъничкия Хари от злия магьосник. А знаете ли, че така се казва и в християнството: молитвата на майката измъква човек и от морското дъно, може да го възкреси и от мъртвите ... А искате ли да ви изпея една песничка, която наскоро чух в манастира. Слушайте: „ако майка ти е още жива, щастлив си ти, че на земята има кой от сърце да се помоли за теб" ... Прости ли Хари на предателя Питър Педигрю? А знаете ли, в нашата история е имало някога Човек, Който е успял да прости на своя предател. В Своята проповед Той е казал: "благославяйте тези, които ви ненавиждат". Искате ли да си поговорим защо отмъщението не винаги е уместно?

Книжките за Хари Потър дават на църковния педагог повод да си поговори с децата за най-важното – не за празничните тропари и за символичното значение на някой църковен предмет, а за това от какво и как ни е спасил Христос.

В книгите на Роулинг най-ужасяващите същества са палачите – дементори без лица (които разрушават разума), жадуващи да изсмучат душата от човека. Да се спасиш от тях е възможно само, ако си спомниш най-щастливата минута от живота си ...

Като християнин, аз ще кажа: "дементорите" са всъщност реалност, позната на християните – "Ти ще ядеш – и не ще се наситиш; празнотата ще бъде вътре в тебе" (Мих. 6:14). Но ето че начинът за защита от тях предложен в приказката не е реален. Ако дементорите бяха просто мой кошмар, породен в сънищата ми – то мисълта ми щеше да е в състояние да ги прогони. Будизмът, който счита целия свят за илюзия, логично смята, че със злото трябва да се борим с помощта на правилно пренастроена мисъл. Но ако злото се насочва към мен отвън, ако то е реално, ако не започва от мен, ако иска да ме подчини на себе си – то не са ли прекалено слаби моите мисли, за да спрат вселенското зло?
Освен това този, който е способен да изсмуче цялата душа, няма да се спре и пред най-добрите преживявания на тази душа. Частицата ли ще спаси цялото? Тук е нужна помощ отвън – помощ от Този, над Когото нямат власт душегубците. Така че в минута на близост на демон – дементор, в минута на отчаяние и опустошение по-добре да се обърна не към миналото (спомените), а към Вечното, да се обърна не към това, което аз обичам, а към Този, Който мене ме обича.

Знаете ли на какво всъщност учат тези книжки? На това, че майчината любов защитава по-добре от който и да било пистолет. Че мъжеството и верността са добри. Че на приятелите трябва да се помага. Че не трябва да се боим от злото, и че очевидното могъщество на злото не е повод за това да преминем на негова страна. Че ако настъпи момент да избираме между лесното и правилното, трябва да изберем правилното. Скучни баналности? Да, наистина. Но точно, за да станат интересни трябваше да се напише една съвсем не скучна приказка.

.........