.....

В поразителната повест на Клифърд Саймък „Братството на талисмана" (поразителна затова, защото тя се явява един изключително рядък пример за християнска проповед в жанра на фантастиката) на Земята се възцарява войнството на сатана. То унищожавава всички древни ръкописи на Евангелието. Епископът с болка оценява положението:"- Светлината си отива, - казваше той, - отива си от цяла Европа. Чуствам, че отново се потапяме в древната тъма". Повествователят продължава: „Архиепископът понякога беше твърде приказлив, но изобщо не беше глупав. След като той тържествено заяви, че светлината си отива, значи можем да предположим, че това е точно така: светлината ще си отиде и ще плъзне древната тъма.”

Църковнослужителят не казал защо доказателството за древността на ръкописа може да задържи идването на тъмата, но сега Дункан разбрал сам: ако бъде със сигурност доказано, че човек на име Иисус действително е живял преди 2000 години и е говорил това, което ни е предадено на нас като Негови думи и е умрял така, както е според Евангелието, тогава църквата отново ще стане силна, а силната църква ще има власт да гони тъмата. Та нали преди 2000 години, тя е била велика сила, говорила е за порядъчност и състрадание, твърдо е стояла сред хаоса, давала е на хората тънка сламка надежда, за която да могата да се хванат пред лицето на привидната безнадежност". И ето Дункан (рицар-християнин) влиза в борба със силите на злото. С единственият древен евангелски ръкопис той се промъква из окупираната страна ... И в странстването му му помагат маг, гоблин, грифон ....

Гоблинът обяснява защо е решил да помогне на християнина така: „Ние не можем да ви обичаме". – Вие ни мразите, така че защо ни предлагате помощ? – Защото мразим разрушителите много по-силно, отколкото вас. Каквото и да си мисли глупавото ви човечество, разрушителите не са нашият народ. Ние сме много далече от тях. За това има няколко причини. В това нападение на разрушителите, ние страдаме заедно с хората, може би малко по-малко, защото имаме своя малка магия, която бихме споделили с човечеството, ако то поиска да ни приеме. И така, ние мразим разрушителите повече, отколкото хората и затова искаме да ви помогнем".

Такова е разположението на силите и в приказните светове на Луис. В неговта „Най-мерзка мощ" пред лицето на сатанинското зло на хората им идват неочаквани помощници: „Тогава на Земята все още живеели неутрални същества ... – Неутрални? – Разбира се, разумното съзнание или се подчинява на Бог или не. Но по отношение на нас хората, те били неутрални. – Това елдилите ли са .. ангелите? – Думата „ангел" не е еднозначна. Строго терминологично, те са сили. Но същността е в друго. Дори елдилите сега е по-лесно да разделим на лоши и добри, отколкото при Мерлин. Тогава на земята е имало твари .. как да кажем/ .... заети със своето дело. Те не помагали на човека и не му вредили.

За това се говори при Павел. А още по-рано ... всичките тези богове, феи, елфи .... общуването с тях можело да е невинно, но не безопасно. Те сякаш сортирали тези, които влизали в контакт с тях. Не нарочно, иначе просто не можели. Мерлин е благочестив и смирен, но лишен от нещо.

Той е твърде спокоен, като ограбено имение. И причината за всичко е, че знаел повече, отколкото му е нужно. Това е като с многоженството. За Авраам то не е било грях, но нали ние някак усещаме, че то някак го е лишило от нещо ...

Именно елдилите разкриват на Рансъм, че съществува заговор срещу човечеството. Нещо повече, именно те го съветват как да се бори ...".

Така е и във фантастичните светове на Толкин.

Така е и във вълшебния свят, който е създала Роулинг. Ние можем да не се съгласим с нея, но просто не бива да говорим за някого глупости: това, което може да се струва неуместно, прекалено от гледна точка на руско-книжовната християнска традиция, съвсем не е такова в очите на авторката, възпитана в традицията на английската култура. Така че няма основания да се предполага, че книгата е написана с цел да възхвалява демоничните същества.

Впрочем и руските църковни хора не винаги са слагали знак за равенство между героите на езическите митове и библейския сатана. В един спектакъл, представен за преценка пред светителя Филарет Московски (XIX в.), магьосникът възкликва: «Слава не тебе сатана!» Св. Филарет счел за нужно да махне тази реплика – на основание, че «почитащите Перун и Белбог не хвалят точно сатана.» Но това изказване на св. Филарет не било публично и било закъсняло (древноруската култура към онова време вече е била завършила своя жизнен цикъл), а пък думите на блаж. Йероним са произнесени тогава, когато тепърва са се формирали каноните на християнството – и затова са оказали сериозно влияние върху света на европейската култура.