Както казах вече - имаш огромни заблуди по отношение на това, в което вярвам.

А по отношение на неразбирането за монашеския подвиг и кой колко е велик - ето ти пак от същия автор:

СВЕТЦИТЕ

Земята е засъхнала от жажда
и многото пропукани места
са като че разтворени уста,
отдето се отчаян вик обажда.

А малкото реки и езерца
са в брегове водите си вградили:
ревниво пазят свойте бистри сили,
към сушата с безчувствени сърца.

Тъй вместо да дадат от свойте дари
на жадната земя, где всичко мре,
те вдигат се към синьото небе,
превърнати във леки, тънки пари.

Но стигнат ли надземний край веднъж,
те трупат се и буреносно дишат,
гърмят и дигат се и пак се снишат,
и се изливат в благодатен дъжд...

Не тъй ли случва се и със светците,
тез извори в пустинния ни свят?
Те бягат от живота и летят
нагоре — към Небето и звездите.

Но стигнат ли при Бога, те назад
очи обръщат къмто свойте братя
и почват да разливат над земята
божествена, велика благодат!

януари, 1951 г.


СВЕТИ ИВАН

Свети Иване, радост във скръбта ни,
простри десница свята върху нас!
Ний грешни сме, и ето оковани
държи ни злото в лютата си власт!

...

О, ние сме деца на греховете.
Живеем в свят, потънал във лъжи.
И все пак тих копнеж в сърца ни свети —
да се спасим! Но как? Ти сам кажи!

...

Блажен си ти, че литна с жажда свята
в просторните лазури на духа!
Остави в низините суетата
и радостите дребни на греха!

...
Възнесе се тъй ти до небесата
далеч от злобата на долний свят,
като орел, забравил низината,
ти къпеше се в чудна благодат!
...

И ний те молим, твойте братя малки,
простри ръка над нашите съдби!
Светни над нашите пътеки жалки
и направи ни Божии раби!
...
Дойдох, свети Иване, в твойта Рила,
за да се срещна с твоя светъл дух,
да видя, в кой планински ъгъл глух,
е расла твоята гигантска сила.

...
Езикът слаб е да ти пее песен.
Теб Рила величай на свой език.
О, твоят подвиг е безкрай велик!
Поклон пред теб, отшелнико небесен!

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."