Част от статия на дякон Кураев с едно доста по-различно мнение за книжките за Хари Потър
С недобро око четох книгите за Хари Потър. Та нали това е книга за момче, което учи във вълшебно училище и му преподават магьосници.
Бях готов да съзра в тях „дълбините сатанински", полускрити антихристиянски нападки, пропаганда на безнравственост ...И изтръпнах, когато още в първия том се споменаваше за някой си вълшебник – „мистър Николас Фламел, който е отбелязал своя 665 рожден ден през миналата година". Е, - помислих си аз – до сатанинското число не достига само единичка. И сигурно в следващия том, който ще разказва за живота на Хари след година, ще се появи на сцената същият този Фламел, преди това само споменаван от другите персонажи ... Но сюжетът се разви съвсем по друг начин. Фламел живял толкова дълго, защото успял да създаде „философски камък", подаряващ на хората безсмъртие.
Но, виждайки, че и злите сили се стремят да завладеят неговото откритие – той сам унищожил своето създание. И обрекъл себе си на скорошна смърт. Така и не доживявайки до тази възраст, която би могла да се отбележи с апокалиптичното число. Така подозрението, че тук е започнал да се разгръща сатанински сюжет, отпадна.
И това е всичко. Не срещнах нищо друго в 4-те тома (и във филма по първия том – за пръв път бях на кино след „Титаник"), което да предизвика възмущение. Всъщност не, много неща предизвикваха възмущение – но всеки път се оказваше, че от същите тези думи и постъпки на героите се възмущава и самата авторка на приказката.
В края на краищата остана едно разминаване: Дж. К, Роулинг харесва света на вълшебствата, а аз – не. Изглежда това е достатъчно, за да заключим: светът на магията е лош и значи хвърляме книгата в казана. Но .... Каква е тази книжка? Учебник по магия? Ами не – това е приказка. А на приказката сякаш й се полага да бъде вълшебна. И излиза, че към тази книга не можем да предявим никакво «благочестиво» обвинение, което да е конкретно адресирано към нея, касаещо само книгите на Роулинг и не засягащо всички останали детски библиотеки. Грях, както е известно, на гръцки означава "да не попаднеш в целта, да не улучиш» (amartia). Някога такова неулучване се е получило и при съветските дисиденти (по думите на Виктор Аксючиц – „целехме се в комунизма, а уцелихме Русия"). Да внимаваме и тук да не улучим грешно: целихме се в «сатанизма», а улучихме децата ...
Ако от «благочестиви» мотиви скрием от децата Хари Потър – то по същата причина ще ни се наложи да скрием от тях и «Илиада» на Омир и «Хамлет» на Шекспир, "Вечери в селцето край Диканка" на Гогол и «Приказката за златната рибка» на Пушкин, "Лешникотрошачката" на Чайковски и «Хрониките на Нарния» на Луис, приказките на Андерсен и "Слово за полка на Игор" на анонимния древноруски монах ... Всички книги, в които някой от добрите герои се моли на езически богове, взима в ръцете си вълшебна пръчица, преживява вълшебни превъплъщения (във вълк, жаба, кон), подложен е на действието на зли заклинания и се защитава от тях с помощта на добри вълшебства. И с какво ще останат децата? В такава стерилна атмосфера ще остане ли нещо от детството и детскостта им. И когато разберат кой и защо ги е лишил от детство – ще останат ли те самите в Църквата?
Колко лесно е да разгромиш дори Андерсен – показа един участник в моя форум: «Вървял си един войник – леви-десни! леви-десни! Видял една старица, тя го помолила да слезе в хралупата да и донесе огнивото и пари му дала. Слязъл, взел парите, взел огнивото, но не го дал на бабата, нея я убил – просто така, защото е добър войник – леви-десни! Леви-десни! – а тя тъпа бабичка. После с помощта на бесовското огниво откраднал принцесата, със същата бесовска сила убил законния монарх и сам седнал на трона. Брей какъв войник! Леви-десни. Та нали всички сме чели приказката като деца? И какво? Сега подсъзнанието ни иска да пребиеме някоя старица? Не вярвам в пагубното въздействие върху децата на приказните книги, особено когато прикзаният момент е показан, както при Роулинг, при това достъчно нравствено».
Да разгромиш е лесно. Достатъчно е, за която и да било детска книжка или игра, да зададеш въпроса «А би ли одобрил това преподобния Йосиф Волоцки?» Е, разбира се, че не би одобрил.
..... ако ви допадне, ще следва продължение
|