|
Тема |
Re: етика на плода ...Изход 21: [re: ann] |
|
Автор |
ask2OO4 (питанка) |
|
Публикувано | 10.07.07 10:49 |
|
|
На мен ми се струва невероятен такъв момент с усъмняването. Най-малкото не пасва, не виждам логика. Ако той е бил уверен в пророчествата си и в това, което говори - ще дойде един по-голям от мен и т.н., аз не вярвам, че е възможно да дойдат съмнения след като вече веднъж всичко е било ясно за него. Мислимо ли е да считаме, че той е вярвал в земно царство, а сам цял живот е живял в пустинята? И че е вярвал в материално (в смисъл не на чисто духовна основа) царство, а е проповядвал от саомото начало покаяние!?
Пророците не са неволни високоговорители на Господа. Те са били пророци поради това, че са били съгласни с пророкуваното и са го вярвали от все сърце по собствената си воля. А не е възможно след като веднъж си се докоснал до истината с цялото си сърце и душа, след това да се усъмниш без да отпаднеш от нея.
"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."
|
| |
|
|
|