Разбрал съм, че човек може да бъде пиян и без алкохол, че може да бъде сляп, дори и да вижда, че може да бъде зависим, дори и да се смята свободен. В този смисъл, ако човек не е разбрал, че само Истината ни прави свободни, то и да е пълен трезвеник, все тая - все ще сме "наркотично зависими", я от сребролюбие, я от тщеславие, и от каква ли не суета.
Грехът е тоя, който прави душите ни черни. Не пиенето на алкохол е грях, а зло_употребата с алкохола е грях. Сам Христос е сядал на трапези и е пиел в едно с грешните човеци. Първото чудо, както ти каза и Иво, е именно свързано с вино. И със сватба, с брлакосъчетание. Какво е сватба, без ферментирал гроздов сок, па бил той и ракия. Знаменателно е наистина, че първото Си чудо Христос извършил с вино, по време на сватба, благославяйки както брака, така и веселието, за което виното спомага. Не рарюздано пиянство, разбира се, което нерядко се вижда по сватбите от някои - НЕ.
Ако Господ беше против пиенето на вино, щеше да превърне водата в неферментирал гроздов сок. Препиването е грях (в частност пиянството), а не пиенето. Преяждането е грях (в частност чревоугодието), а не яденето. Не това което влиза през устата е нечисто, а което излиза чрез нея - като хули, зли помисли и пр., е нечисто.
Перефразирайки един богослов, ще кажем, че виното е създадено, за да "весели сърцето на човека" (Пс. 103: 15), от него хората се опиват, дори праведниците го пият и се напиват (срв. Бит. 9: 21). Опиването само по себе си никога не е било проблем и не се осъжда от Библията. То присъства не на едно място като нещо нормално - справка, сватбата в Кана Галилейска ( Иоаан, гл.2:10, срв. Ис. 66: 11). Проблемът идва тогава, когато се превърне в болестно състояние, в пристрастяване, което води след себе си множество страсти, с похотта (Еф. 5: 18).
Пуританските глупости не са познати на библейския човек и на културите, които се описват в Св. Писание, така че нека не се уподобяваме на адвентистите.
Колкото до наркозната алкохолна зависимост, чувал съм за един монах, който на няколко пъти се поддавал на изкушението на дявола да сипе в чашата си отрова и да я изпие. Преди да я изпие, обаче, с последни сили правел кръстен знак над нея, и дяволът оставал посрамен. Накрая съвсем избягал. Ако Бог е да нас, кой ще е против нас.
Редактирано от Eжko_ на 21.06.07 16:16.
|