Представи си един ”вярващ” човек (имаме подобни случаи даже в клуба) отваря Библията и почва да чете. Предполага се, че нормален човек ще изпита духовно чувство пред Божието слово. Да, ама не. На човека не му харесва стила, не му харесва тенденциозността, не му харесва почти нищо. Твърди, че това се разминава отвсякъде с усещането му за Бога. Дето се казва чувства предимно недуховни неща.

Наско Шиников вероятно би казал, че това не е основание да се счита, че има нещо нередно във вярата на такъв човек. Обаче не считам, че е за учудване, че аз така не мисля.

Благодарение на Анн видях нещичко от Грюневалд по-долу. Това няма нищо общо с икона не защото не е по канон. То просто дразни религиозните ми чувства отвсякъде. Ще кажеш - така съм научен. Ами именно! Както човек свиква да мисли и чувства според Библията, така и възпитава художествените си възприятия според иконописта. На теб не ти харесва, но работата е, че човек не е критерий за каквото и да е. Проблемът на Лутер и наследници винаги е бил, че искат да реформират Църквата както на тях им изнася, а не да се реформират според както Църквата им сочи. Това е следствие от здраво вкорененото и неправилно разбира се мнение, че Дух Свети обитава в тях самите, а не в Църквата.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."