|
Тема |
Re: [re: aтaнac шиниkoв] |
|
Автор |
ask2OO4 (питанка) |
|
Публикувано | 06.06.07 10:12 |
|
|
”Нещо повече, иконите претендират за единствено правилно предаване на божествената реалност”
Това категорично не е така. По-точно съчетанието ”единствено правилно”.
Ако някоя фирма има правилник с оглед на дейността, която извършва, то той е задължителен за всички нейни служители. Това не го прави ”единствено правилен”, понеже друга фирма може да си направи за същата дейност по-различен такъв.
Сега те питам - ако един човек е служител и в двете фирми, това нали не е проблем? Единият правилник не изключва другия. Просто човекът се съобразява във всяка от тях с местния.
Начините за художествено предаване на духовните реалности не могат да бъдат стандартизирани. Също както не могат да бъдат стандартизирани литературните форми, да не говорим за музикалните и т.н. Т.е. те могат, но няма да бъде изчерпателно.
И все пак има някои правила, които ограждат духовните рамки на изкуството. Това е очевидно - не може примерно порнографията да изразява духовността в изкуството. А в тези рамки вече могат да възникват всевъзможни ”школи”, които имат собствени правила и път на развитие. Примерно в литературно отношение - имаме няколко форми. Стихотворната форма се подчинява на по-тесни правила отколкото свободния текст. Това, че може да възникне школа с тесни правила специално за стихотворна форма, не прави от тази школа претендент за единствено правилното изразяване или предаване на духовната реалност.
"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."
|
| |
|
|
|