Зависи от какъв ъгъл гледаш. Ти постаявш медитацията като някакво изключително средство за просветление. Това е принципно неправилно, ако няма към Кого да се стремиш. Човек не е възможно да надскочи себе си без външна помощ. Със или без медитация (или съзерцание) или каквото и да било друго. Средствата могат да работят, дори могат да са много ефективни, но няма ли кой знаещ и просветлен да ги насочва човек си остава в затворения кръг на своята човешка ограниченост. Не казвам на разума, нито на каквото и да било поотделно, а на целия човек с цялата му същност и способности.

Да има някой, по когото да се ориентираме извън кръга на собствената си ограниченост - това е абсолютно нужно. И също така не по-малко важно - да му имаме доверие, да му вярваме.

Така че средствата за духовен растеж сами по себе си са повече или по-малко ефикасни, но никое от тях не е за пренебрегване, защото за всяко си има време и място. Но сами по себе си взети те са едно нищо без вяра. Вярата в правилния Ориентир тежи повече от всички тях взети накуп. Може да бъде изнамерено нещо по-висше от медитацията, обаче вярата ще си остане качествено различен и винаги необходим елемент на нашия стремеж към съвършенство докато сме тук на земята. Един ден тя ще се трансформира в доверие като част от любовата, но това е когато тази сега изпълни предназначението си.

Ако разчитаме на средствата за постигане на духовното, дори много дълбоки и висши и съвършени да са, опитите ни са обречени. Това е пътят на индуизма, будизма и другите техни производни. Далеч са стигнали, но в неправилна посока.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."