"Христос е избрал и му се е доверил - не, не го е накарал да върши предателството си, но го е оставил да върши злото си намерение, макар че или точно защото е знаел за него!"
Ти го каза-така му е отървало на Иисус. Как определяш подобна постъпка? Като божествена?

Какво лошо виждаш в постъпката на Исус? Допуснал е врага си до себе си, обичал го, нищо лошо не му е сторил, а накрая той му е забил нож в гърба, въпреки че Исус изрично го е предупредил, че знае кой ще го предаде! Какво лошо видя в това? Нима има някой друг, който така силно да обича до врага си - макар да знае мислите му, да го допусне до себе си и да го обича? Може би точно затова Юда горещо се кае за постъпката си - той не вярва в Христос, но разбира, че е предал невинен човек и се самоубива от угризения! Христос е този, който обича, а Юда прави това, което е в природата - предава на смърт един невинен човек, който не е сторил зло никому (не е нужно да вярваш в думите на Христос, за да видиш невинността му, тъй както и Юда я е осъзнал, но твърде късно)!