Езичество е всяка етническа религия, почитаща Природата и различните й проявления. Като езически могат да бъдат определени почти всички природни религии, които са естествено формирани и не са резултат от проповедническа и философска дейност на определена личност. С термина „езичество“ най-често се свързват предхристиянските религии в Европа.
В по-широк смисъл, езичеството включва и древногръцката теософия, а също и днес разпространените народностни религии като индуизъм, шинтоизъм и даоизъм, и вярванията на някои примитивни общности.
В по-тесен смисъл думата езичество се използва като нарицателно за древната славянска религия. В българския език тя се развива от старославянското понятие iензычьство, което значи „народна вяра, народна традиция“ (от iензыкъ — народ, племе). Първоначално това понятие не е имало оценъчни нюанси, но след процесите на християнизация, при които християнската идеология е въвлечена в борба с традиционните религии, думата придобива изключително негативен смисъл, под давление на средновековната религиозна литература и поученията на Църквата. Днес терминът отново се използва сравнително неутрално.
от Уикипедия

Относно " цар Кир,който бивайки поклонник на Зароастър е наречен от Бога "моя Помазаник",титла дадена и на Исус." Залиташ към ранното християнство, което е похвално

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите