Мандрагората (Mandragora oficinarum) е едно от растенията, около които митологията и ранната европейска наука са изградили ореол от тайнственост. Нейният ареал на разпространение е от Средиземноморието до Хималаите и още древните гръцки и латински автори добре са я познавали; може би на тази традиция се дължи нейната популярност през Средните векове. В Corpus Hyppocraticum се отбелязва, че в малки дози тя е лекарство против депресия и самоубийствени желания, но в по-големи дози предизвиква умопомрачение и загуба на съзнание; именно на последното свойство се е основавала употребата и като анестетик по време на хирургически операции. През следващите векове нейната репутация на могъщо лечебно и любовно средство само се засилила.
В течение на много векове съществувало твърдото убеждение, че мандрагората е човешко същество, чийто пол може да се определи по формата на корена. Извличането на корена от земята се смятало за смъртно опасно и по този повод са били измислени най-различни методи. Най-известният от тях е описан от Йосиф Флавий (1 в.); според него човекът, който иска да се сдобие с чудотворния корен, трябва да върже за него "едно куче, което, когато поиска да последва своя господар, дърпа силно корена и го изважда; кучето умира незабавно вместо човека, който е пожелал да го притежава. След това вече той може да се докосва без опасност. Хората се подлагат на такава опасност само заради едно нещо - слагайки корена върху някой обладан, който не може да се излекува по друг начин, той незабавно се освобождава и духовете бягат надалеч от него."
Във фолклора на повечето народи мандрагората е свързана преди всичко със секса. Самото и название означава силен мъж; това очовечаване на растението идва от голямата прилика на корените му с човешка фигура. Най-интересната легенда за произхода на мандрагората успешно експлоатира стария литературен принцип секс и насилие. Според тази версия мандрагората израства само на място, където са обесили някого. Известно е, че при тази общо взето неестетична процедура обесеният изпуска в момента на смъртта всичко, което има в себе си - сперма, урина и т.н.; ако обесеният е мъж, на мястото, където се излеят тези течности, пониква мъжка мандрагора, ако е жена - женска.
От най-дълбока древност мандрагората се смятала за афродизиак. Това и свойство е отбелязано в Стария завет (Битие 30:14-18), където се описва как под нейното въздействие Рахил и Лия забременели и родили деца. Славата и на средство, възбуждащо любовните желания, е била възпята от много древни и средновековни автори. Мандрагората често се споменава от Шекспир; друг пример е пиесата Мандрагора на Николо Макиавели. Недоразумението, че мандрагората е афродизиак, се задържало векове наред, въпреки несъмнения факт, че тя прави мъжете временно импотентни. Единственото разумно обяснение на нейната слава - като оставим на страна човешката склонност да се приема желаното за действително е, че, замаяни от нея, жените не оказват съпротива.
|