Mисля, че за всеки характер си има и църква.
Аз понеже съм твърде свободолюбива и не обичам монотонността и събранията - тип "партийни", особено ако там ти казват: вдигнете ръчички, а сега пляскайте, станете, седнете, пейте, не пейте... пуснете парички...
Ако пък и пасторът ми говори неща, които съм чувала или чела хиляди пъти, направо !
Затова отдавна не ходя на църква или ходя само ако е нещо по-различно (интересен гост, интересни свидетелства, концерт и др. под.).
Все още вярвам във формулата: Където са двама или трима... А ако сме повече от 20, може и на порции.
Исус си имаше 12 ученици и не знам някъде да е бил регулярно и със седемдесетте или с хилядите си нахранени.
Харесваше ми идеята на Кийт де Майо за домашните групи (Ново вино в нови мехове), но нямам информация докъде е стигнал. И самият той често се префасонираше. Явно не е издържал на еднообразието.
Но пък мисля, че всеки е свободен да избира къде и с кого да се събира!
ПП - Дори и много да те привлича някоя църква, както при влюбването, след известно време или се жениш за нея или се разделяте. Получава се едно преливане на маси от едни ц-ви в други, а някои упорито си стоят в старата. Такъв е живота. Едни си държат на навиците и не обичат промените, други обратното.
Едни се черкуват по навик, други ходят щото пасторът говори добре, трети - за помощи, четвърти - за да се видят с вярващите си братя и сестри, пети търсят разрешение на проблемите си, шести - изцерение... И къде тук виждаме Христос!? Нищо че името Му се споменава непрекъснато.
- В една ц-ва слушам как пеят: Господи Исусе спаси ни, открий ни се и т.н. песни, молитви и проповеди от тоя сорт. И се питам - Абе вие ОЩЕ ли не сте спасени, още ли търсите Бога?!? Толкова години ходите редовно на църква, претендирате, че сте кръстени дори с Духа Му, а още не сте Го намерили! Мнооого ми е странно! И тъпо!
|