Благодаря за подкрепата!
Мен Бог ме прати сред хора невярващи преди 17 години, като ми показа, че от мен се иска само да ги обичам. Засега не им натрапвам мнението си (както на вас понякога :)) и с тях ми е най-добре. Но аз не съм от бързосхващащите. При мен всичко става с много търсене, труд и опит. Някои получават това, до което съм стигнала след години, за миг - наготово, а аз се мъча да копая в дълбините, докато открия диаманта.
Едно ми е трудно да разбера: Писано е да не допускаме до себе си хора, които не носят ТОВА (Христово) учение и да не общуваме с онези, които са братя (християни), ако само на думи са такива, но в действителност беззаконстват.
Кой от нас не греши!?
Кого да допускаме до нас?
С хого да общуваме, след като всички са се разделили на лагери!?
А аз не искам да влизам в рамките им, не искам да споделям доктрините им, няма дори за какво да си говоря с фанатизираните сектанти!

Както казват:
"Колко сложно стана да живееш просто!"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите