„ Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня.Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята,ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне” (Мат. 5:17-18). *

Доста често има подценяване и недооценяване значението на Стария Завет или няма правилно разбиране за отношението между Стария и Новия Завет. Ето защо ще се опитаме, макар и бегло да съпоставим двата Завета.

Старият Завет е Завет на обещанията дадени от Бог на патриарсите, царете и пророцита, на целия Израил и е „сянка на бъдещите блага” /срв. Евр. 10:1/. Той учи старозаветното човечество на истинско богопочитание и вяра само в един Бог /монотеизъм/. Най вече чрез пророците и тяхното служение Бог известява идването на Избавителя от греха и смъртта - Господ Иисус Христос. Пророчествата за Месията /машиях/ са около 250 и всички са се изпълнили в лицето на Господ Иисус Христос, въплътилия Се Бог Слово. Старият Завет е „възпитател” в Христос /срв. Гал. 3:24/, без него ние не бихме познали Христос като обещания още на Адам и Ева в рая /Вж. Бит. 3:15/ Изкупител от греха. Старозаветните Писания са се изпълнили в Христос и известяват както Неговото дело, така и настъпването на Нов Завет /берит хадаша/ - вж. Иер. 31:31.

След Възкресението Си Спасителят се явява на пътуващите към Емаус Негови ученици и им открива смисъла на Стария Завет:

„ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите.” /Лук. 24:44/.

Старият Завет намира своето и з п ъ л н е н и е – Господ Иисус Христос. Думата „изпълнение” -(pleroma) означава п ъ л н о т а, завършеност постигане на всичко, което е било цел. Затова и Христос говори, че не е дошъл да наруши Закона или пророчествата, но да ги из_пълни - именно в Него те намират своето из_пълнение, своята цел и своя смисъл.

И именно защото Законът /тора – поучение, наставление/ се изпълнява в Христос, Той като Законодател и на двата Завета обновява Стария и дава нови заповеди /Вж. Мат. 5-7 гл./. Тези нови Христови заповеди не са отрицание на старозаветните, напротив те са СВИСШЕ одухотворяване на старозаветните, за да чоже човек да се стреми да стане подобен Богу по пътя към съвършенството.

Новият Завет превъзхожда Стария,- както тялото своята сянка, - но това не трябва да ни води до мисълта, че Старият Завет вече ни е съвсем непотребен, че след като имаме Нов Завет ние вече изобщо не се нуждаем от Стария. Без Стария Завет, Новият не може да бъде разбран в дълбочина и стои някак си откъснат и фрагментарен. Христос е изпълнението както на Стария Завет, така и на Новия. Той е Целта, Средоточието и Смисъла на цялото Писание /старозаветно и новозаветно/ - Той е Любовта, която "побира" всички заповеди - понеже те (всичките заповеди) "се съдържат в тия думи: възлюби ближния си като самаго себе си." (Рим., 13:12) - както Самият Бог обикна нас човеците, - до такава степен, че заради нас отдаде в жертва Своя Единороден та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.

Отношението между Стария и Новия Завет правилно е схванато и изказано от св. Августин, който пише:

„ Новият Завет е скрит в Стария, Старият се разкрива чрез Новия”.
Разкрива ни се чрез Христос - Ходатаят на Новия Завет (Евр., 9:15), - разкрива ни се чрез Този, Който Сам казва за Себе си: "Аз съм пътят и истината и животът" (Иоан, 14:6)